автор: valiordanov

Здравей Володя! Пиша ти писмо.
Не ме познаваш. Аз те обожавам.
Животът и смъртта са колело
и да те срещна много се надявам.

Днес още спорят кой те е убил,
властта или пък водката любима?...
На никого за смърт не бих простил.
Сега властта гневи се, че те имам.

Обичам концентрат и бълвам жлъч
по тия дето още мародерстват.
От теб се учих, как да бъда мъж
макар и да живея във мизерство.

Катеря неизкачвана скала.
В нозете островърхи пики зеят.
Усещаш ли днес мойта самота?
Повярвай, че не искам да живея!

Искам да запеем с хрипкав глас,
за вярващи в Аллаха и Иисуса....
Да! В любовта до болка вярвам аз!
Невярващият в нищо, е погнуса.