автор: vitaniq

къде е звукът
на трагедията

никой не идва
отглеждам себе си
на ръба на саксия

балансирано

търсят
реторика
в самия център
разходка
приумица

никой не идва
набъбващо нищо

тя е
плакала
плакала
плакала

потеглила наобратно
нещо нейно
нещо твое
истината
лъжата
нещо твое
нещо нейно
истината
лъжата


сред милиони
парчета
предни
странични
раздробени
тя е
аз

съм
остатък от празно
останало
върху босите ми крака
да
плуват за антиб
при рибарите
които се борят с океана
и себе си

отглеждам себе си
на ръба на саксия
безначално
избеляло

пушенето е по-евтино
долу
той

не беше негов
превърна го от пясък
във стъкло
и после го счупи
на много избелели цветове
никой не идва
никой не ми отговаря

както в сонет
като в моноспек
тЕкъл...
който е прекалено едностранчив

това е сериозно
измамно умрели са
навсякъде
седят
правят знаци
отречени преди
да са събрани
отломките на раздробените ни
А-зове
остатък
който се разтваря
върху босите ú крака
от пръснати стъклени парчета
фраг-менти
мен-ти демиан
върху средата
на шаблонното денонощие
симетрично
навсякъде
фиксатор за нетрайности

измамно умрели
неща
толкова бляскаво
разкопчават себе си
дори пушенето е по-евтино
долу
въпреки че
"няма нищо спиртно"

за петнадесет минути
къде е звукът

за трагедията



_________________

"няма нищо спиртно " - Ерофеев, Москва-Петушки