автор: lisiza

(малко след истерията за пълният и празен член)
Моето пред новогодишно отброяване

Да, както и очаквах не сте ме разбрали. Не, обичам навсякъде да ползвам пълен член за щяло и не щяло. И в говора и в писането се боря с всевъзможните „ят” и „ът”. Но не това е важното, нали все пак имам редактор на компютъра и правописни речници под ръка, та малко или повече излизам от затруднение. По-скоро исках да споделя нещо, което убягва на високоуважаваните от мен български и небългарски езиковеди.

Добре, да махнем пълните членове, да останат малките. Ама, защо са се появили тези членове? Съгласна съм, нашия език е от групата на славянските езици и ние сме единствените, които използват членове. Единствените и на които езика не се е развил, а свил и модифицирал вследствие на исторически събития. Да видим, петстотин години с първи език български и втори(не английски, не!) - турски. Ами доколкото знам в турския език има такава форма. Не се наемам да я определя за определяне на подлога, не съм езиковед. Нормално, след като не сме имали грамотни прадеди, с изключение на монасите по манастирите у нас и чужбина, които са поддържали книжовния ни език, да се надяваме, че след освобождението вече не се е променил. Въвели са с „широко отворени очи” – народния или „нисък” български език. Това е много революционно, но не можем да се сърдим на предишните си и първи депутати и езиковеди, които са милеели за отечеството ни и са искали народът ни час по-скоро да стане по- грамотен. Въвели са реформите и са ги забравили.

Заслужава все пак уважение, че тези езиковеди се сетиха да върнат езика ни по-назад в нормалното му историческо развитие. Мога смело да заява, че може да се очаква и друга реформа – например връщането на падежите. Аз съм за! Вдигам всичките си ръце с всичките възможни малки и пълни членове.

Защо го искам, ами хайде да направим следното простичко упражнение. Е, не е нещо трудно, не се отчайвате предварително. Ето:
Заменете пълния член с малък в изречението:
1. Малката гъбка расла на поляната, огрята от яркото слънце в летния ден.
Ето как става:
2. Малка гъбка расла на поляна, огряна от ярко слънце в летния ден.
Звучи, все още. Да така е.
Хайде да го направим и с падежи (изразяване на зависимост между частите на изречението):
3. Малка гъбка расла на поляну, огреяна слънцем в летним днем.
Това да ви звучи на съвременен български език?

Май с тези падежи могат да се пишат по-хубави стихове. Да, тогава давайте да
експериментираме! Какво ни пречи пълния или малкия член като не им знаем мястото, какво ще загубим ако въведем и падежни зависимости? То целия ни живот е един голям експеримент през последните 20 години, та да се притесняваме за някакви езикови норми. То сега не се разбираме, дори и с правилна употреба на членове, камо ли по-натам.

Ама щом е за експеримента, знаете аз все съм в първите редици, давайте да го
махаме тоя член, че го бутаме насам натам само за благозвучие. Ама ще кажете, че си обичате члена, е и аз го обичам, ама на, ще се разделим. Само да не въведат падежите, че съвременния ни български език, ако се вземе предвид неговото историческо развитие, най-си допада с горнолужишкия. Не знаете къде се говори на тоя език? А какви славяни сте? Като дядото на мой приятел, питал за някаква турска дума, а дядо му го плеснал по главата:”Ти какъв българин си да не знаеш турски?” Хайде сега пък и вие за някакви членове и горнолужишки. Ами, той езика се развива, не може да стои на едно място, нали?

И какво ми остава накрая, като го обичам тоя пълен член. Ех, ще се свиква,
каквото бог дал.