автор: geostal

„Конформизмът е промяна на поведението и нагласите , с които човек отговаря на очакванията на другите или на съществуващите норми и правила.”
Независимо дали правилата са достатъчно ясни или законът е точен , хората се подчиняват , така че конформизмът е вид подчинение .Това подчинение има положителни страни , но може да има и отрицателен ефект .
Законът за движението по пътищата , пътните знаци и маркировка трябва да се спазват , макар че на някои места са нелогични . Неспазването им обаче може да доведе до сериозни проблеми и да струва човешки живот .
Когато никой не реагира на явни недомислия в определени закони или подзаконови актове , такъв конформизъм – подчинение , води до запазване на статуквото , а много често то е в ущърб на хората .
Конформизмът като форма на поведение има минало , настояще и бъдеще , като е залегнал в основата на човешката природа . На пръв поглед твърде невинно звучи като приспособяване , нагаждане към средата , за да се оцелее . Негативното звучене „ нагаждач” ни препраща към лицемерието – една отблъскваща човешка черта . Въпросът е спорен , но аз съм склонен да не приема конформизма и искрено се възхищавам на онези , които рядко правят компромиси и на алтруистично настроените хора .
До какво може да доведе конформизмът ?
Според мене до обезличаване на човешката същност , до сериозен вътрешен конфликт , до човек с две лица . Във всяко конформистко поведение основни са мотивите „ да бъда като другите , за да не ме отхвърлят ; страхувам се да не сгреша „ .
Историята и литературата съдържат прекрасни примери за онагледяване на такъв тип поведение .


Хаджи Иванчо Пенчович ,подписал смъртната присъда на Апостола , след Освобождението е инициатор за издигане паметника на Левски в София . Конформизмът е този , който може да доведе до малодушие , лицемерие и подлост . Близо петвековното турско робство е резултат от този начин на мислене и нагаждане към времето . „Преклонената глава остра сабя не сече я „- звучи като рефрен столетия наред . Някои веднага ще опонират , че така се е запазил българският род , за да я има България . Но нима конформизмът не приспива съвестта в желание за спокойствие и душевен комфорт ! По ми харесва алтруистичното: „Аз ще направя ръцете си на чукове , кожата си на тъпан и главата си на бомба , пък ще да изляза на борба със стихиите ; „
Разбира се , какъв ще бъде човек – конформист, безкомпромисен , егоист или алтруист зависи от неговия характер и темперамент .Силните личности не се поддават на внушения , не им „пука” какво ще кажат хората , съгласни са да ги определят като особняци , несретници , индивидуалисти . „Лудите , лудите , те да са живи „ заключава чорбаджи Марко от романа „Под игото „. Благодарение на „ лудите глави „ обаче днес говорим за Априлското въстание , за Шипка и за Освобождението .
В тоталитарните държави дисидентите са малко на брой , а останалите са си чисти конформисти. Такава е България в периода 1945-1990 година. В този ред на мисли конформизмът в тоталитарните и фашистки държави е вид страх. Страх най-вече за живота. Но не само за него. В България през тоя период имаше около един милион членове на БКП. Нима всички са били идеалисти! Не-чисти реалисти, които са се приспособили към новите условия с цел лична облага: за работа, за жилище, за други привилегии. След 1990 година, когато настъпиха промените, хиляди си хвърлиха партийните книжки или се сдобиха с нови на цвят- сини, зелени, жълти и т.н. Но знаем, че политическото хамелеонство не е от вчера.

Приемането ни в Европейския съюз е своеобразно конформистко поведение от наша страна, т. е. за сетен път се налага да се приспособяваме към нови правила и норми. Дано да е за добро на всички.
Конформизмът започва още от детските години и съвсем естествено продължава през целия живот на човека. Желанието е да се харесаме на другите, да спечелим тяхното благоразположение, да отговорим на техните очаквания. Конформизмът съществува вътре в семейството, между влюбените, в различните ученически групи, в трудовите колективи и т. н.
Въпреки всичките си резерви към конформизма, смятам, че той е необходимото зло, без което човек ще се превърне в „ бяла врана”, в един самотен Робинзон. Ние, хората, сме драматично свързани един с друг. Това е и голямото противоречие на всеки един от нас- стремим се към самостоятелност, независимост, различност и същевременно се оглеждаме в другите хора, стремим се към тях, желаем да им подражаваме, да им се подчиняваме и ,ако можем, да ги командваме!