Отмина вече Празникът, приятелю.
Ти там,
аз тук -
два свята,
две съдби.
Очаквахме...
Но чудеса не стават.
А който вярва,
сам си ги твори.
Назад поглеждам -
като в огледало.
И виждам теб -
във онзи първи ден.
Напред поглеждам -
ти си пак накрая.
И аз съм там, до теб.
Утеха е -
да зная, че ме чакаш.
И времето, забързано,
не спи.
То тръгва с нас.
И вечно обещава...
Като във кошер се роят
мечти.