автор: elrisha

И тръгна…
Не дочаках да потегли влака. Не исках да махам с ръка…сякаш за сбогом…
Само тракането по релсите дочух отдалеч…и остана като тътен в главата ми.
Потеглих с колата. Не виждах пътя. Нито светофарите. Нито хората по улиците…
Исках по-бързо да се прибера у дома.
А тук…
Тук още зее отворена вратата на банята.
Плочките все още са мокри и отпечатъците от босите ти крака по коридора свършваха в спалнята.
Взех влажната ти кърпа и я прегърнах.
Приседнах на леглото – още топло, зарових лице в кърпата…
Тялото ми се сгърчи от умора.
Копнея за сън, но не смея да легна… не мога… не искам…
Без теб!…
Включвам компютъра и се заравям в снимките.
Щракали сме като луди тези два дни!
Толкова хубава е усмивката ти!
А аз винаги ли гледам така… мило… или само… теб?!
Вече ми липсваш!
А сигурно още не си преполовил пътя…
Затварям очи. Опитвам се да си представя как седиш до прозореца… във влака…пред очите ти се сменят картини, цветове…
Дали си мислиш за мен в този момент?!
Дали изваждаш фотоапарата и снимаш някое самотно дърво покрай линиите?!..
Или сънуваш някой вълшебен сън?!
Сънувай МЕН, мило!
Сънувай как ме събуждаш сутрин с най-нежната целувка…
Сънувай как се протягам като коте,извивайки гръб…
Сънувай ръцете ми, които те прегръщат…
Сънувай очите ми, които искрят…
…устните, които изгарят плътта ти…
Сънувай ме, мило!
Почувствай ме… в този миг… както аз – теб!
Дрехите ми се намокриха от хавлията.
В стаята се носи твоят аромат.
Опиянена съм!
Тъжна съм… и едновременно щастлива!
Щастлива, защото откраднахме още два дни!
Щастлива, защото не пусна ръката ми!
Щастлива, защото пренесохме морето при нас…отново…
Щастлива… просто щастлива… до теб!