Нали разбираш, че не ми е нужна Коледа,
за да превърне дните ми във празник?
Щом мислиш, че необходим е повод -
ме приюти в ръцете си! За мен е важно!
Подаръци да искам? Ами ето –
една прегръдка топла и усмихната,
потръпваща милувка по лицето
и слънчице в очите ти притихнало...
Гирлянди ли? Та те са във косите ти.
Елхичка?! Ти си!...И дори танцуваща.
По връхчето ù сняг се е посипал
от зимни ветрове... Не се преструвам!
Не чакам дядото с чувала и Снежанка.
Отдавна си ми сбъднал друга приказка
и всеки миг със тебе ми е празник,
защото ме обичаш...и си истински...