Зелени страници разгръщаме…
Пътеките започват с главни букви,
а книгата за планината няма край.
Две омагьосани сърца пулсират
и търсят връх за приключение, където
овчарят е намерил начин на живот.
Изплашени
от титаничният инстинкт на мечката
да разговаря с боговете на гората,
видяхме стъпките в калта
на странни същества от приказки,
които баба ни не е разказвала.
Защо ли хората все търсят подслон
от гръмотевици, които винаги прииждат,
когато слепешката
сме тръгнали да се намерим,
от вятъра, разпорил ризата на светлината…
Когато после пренощуват в мен
пътеките на нашето изкачване,
от мисълта за необятното
не ми се слиза.