автор: joanna_vas

Там, където сянката ми се пресича
в сектор от еклиптиката на Вселената,
Там, където бавно Времето изтича
като съзвучие... в акорд на Тишината,

Там, където в Радост думите извират
като фонтан на Слово в есенна градина,
Там, където в бяло сенките се сливат
в една единствена астрално достижима,

Там, където всеки миг се проектира
по права ос - между Небето и Земята,
Там, където Истината се простира
и с обичта ми... е изпълнен Необята,

Там е Центъра на орбитата мнима -
Началото и Края от мойто съществуване!
Там, Душата ми е Светлината зрима,
по апликатата, в безкрайното пътуване!

Там... някъде, отвъд Живота и Смъртта,
където с полет не достигат птиците
ще съм прашец, от багрите на Любовта
в движението светло на Планетите!