автор: Selianin

- Продължение -

5. Девня – голямата точка от пътя на Левски
през североизточна България(1866 г.)


Настоящата публикация може да помогне да се осветли преминаването или непреминаването на бъдещия Апостол на Свободата Българска през Североизточна България на път от Южна България за село Еникьой в Северна Добруджа през 1866 година. Тогава той пребивавал почти две денонощия в село Девне, каза Провадия. Ето съвсем накратко някои моменти от живота на Апостола, който по това време, 1864-1867 г., живеел все още под името Васил Иванов Кунчев или Дякон Игнатий.

Село Войнягово – отправният пункт:
След завръщането си от неуспешната, първа белградска легия, Васил Иванов имал намерение да стане хайдутин, но бил подло предаден на турците от своя вуйчо – архимандрит Хаджи Василий, който му бил жестко обиден, за това че преди няколко години го оставил и избягал. Вуйчото не се посвенил дори и от бога, и донесъл на турските власти, че неговият послушник е опасен бунтовник. След тримесечен престой в пловдивския затвор, Васил Иванов бил освободен чрез застъпничеството на видни пловдивчани, един от които бил Яким Груев. След недълго лутане и обмисляне на по-нататъшния си път в живота, през пролетта на 1864 г., някъде около Гергьовден, бъдещият Апостол се спазарил за учител в село Войнягово (дн. Община Карлово, Област Пловдивска), което било на два часа път от Карлово.
Като истински народен учител, освен с просвещението на децата, Дякон Игнатий пеел в черквата и живо се интересувал от творчеството на Георги Раковски. Негов приют станала училищната одая, която била в двора на църквата. След години неговият приятел Петър Попов разказал, че войняговската даскалска стая била винаги отворена за хора, които не сваляли шапки на турската власт.
Дякон Игнатий бил скромен, непретенциозен и истински народен учител. За това говорят изследванията на известни български автори. Те твърдят, че той не вземал храна от местните селяни, чиито деца учел. Майка му, Гина Василева, редовно му носела храна от Карлово. След години негови ученици разказали как си позволявали тайно да ядат от хубавия му, бял, карловски хляб. Това те правели при честите, продължителни и необясними за тях отсъствия на бъдещия Апостол...
В село Войнягово Дякона развил, макар и в начална фаза, революционна дейност. У него вече зреели принципите на организиране и разпалване на българския патриотизъм и изграждане у народа стремеж и мрежа за вътрешна организация за освободителни действия. Тук, във Войнягово, през ранната пролет на 1865 г. Васил Иванов основал първото „Тайно братство“ — прототип на по-късните революционни комитети.
Турското правителство, макар слабо и заспало по тия времена, не закъсняло да обърне внимание на войняговския даскал. Едно след друго, много заптиета, които посещавали Войнягово, се оплаквали на своето началство, че там селяните вирнали глави, за което директно обвинявали учителя Васил Иванов.
Злият вуйчо, архимандрит Василий, продължил да преследва своя племенник, с което за много кратко време станал първата от главните причини последният да напусне село Войнягово; да се раздели с хубавата Йова Горшова, с децата и хората, които обикнал.
Според Петър Стоянов – един от учениците му, Васил живял и работил във Войнягово от Гергьовден на 1864 г. до месец Март 1866 г., когато избягал от селото. Стоянов изразил и предположението, че втората причина за изчезването на Дякона от селото било скарването му с богатия войняговец чорбаджи Добри Заралията, който крадял събирания от гърба на войтяговци данък-десятък. Дякона водел паралелна отчетност за събрания от селяните данък и открил, че алчният Добри Заралията системно не го внасял в турската хазна, а го присвоявал. Опасявайки се от подлостта на чорбаджията, Дякона съобщил на свои верни другари за тези чорбаджийски мръсотии и изчезнал от селото с разпалена в душата си кръвна омраза към чорбаджиите... Както се и очаквало, Добри Заралията казал на властта , че парите са откраднати от Васил Иванов; турците арестували негови близки хора, а чорбаджията си купил една хубава нива от дванадесет уврата с чуждите пари. Турските власти събрали още веднъж данъка от селяните и така, типично по „турски” била възстановена „справедливостта” по онова време.
Третата много важна и най-главна причина за бягството на Васил Иванов Кунчев през 1866 г. от Войнягово във Влашко, било извършеното от Петър и Васил убийство на двете турчета Али и Мехмед от съседното село Окчилар (дн.с.Климент), които се опитали да посегнат на честта на Петровата жена.
Четвъртата причина за бягството бил стремежът на двамата революционно настроени млади българи за контакти със Стефан Караджа и Хаджи Димитър във Влашко с оглед на участието им в бъдещата българска революция.
През османското владичество в село Войнягово имало преселници от разни краища на българското землище. В това село били регистрирани преселвания през XVII и XVIII век, както от околните селища, така и от с. Войника, Ямболско и от други места. Около 1829 – 1830 г. част от населението на Войнягово се изселило заедно с руските войски на ген.Дибич-Задбалкански при изтеглянето им в Бесарабия и се настанило в селата Камбер и Башкьой (дн. с. Николае Бълческу, Област Тулча, Румъния) в Северна Добруджа. Известните ни днес Димитър Петков и синовете му Петко Д. Петков и Никола Д. Петков са потомци на тези войняговски заселници в Башкьой.
И още една добавка - така се стекла историята, че около 1833 г. село Девне , каза Провадия (дн. квартал „Девня -1” на гр. Девня, Област Варненска) било възродено (след пълното му изселване преди три-четири години) от шестнадесет гьоча (фамилии) завръщащи се от Бесарабия и то от района на Башкьой - Бабадаг. А корените на тези и на завръщащите се от Башкьой и допълнително заселили се в село Девне през периода 1833 – 1839 г. българи, били главно от ямболските села Чумлекьой (дн.с. Ботево), село Бояджик, село Мусокоджали (дн. с. Гълъбинци), село Гюбел (дн. с. Межда) и село Войника, както и от такива от районите на Девне, Котленско-жеравненския (с. Башкьой, дн. с Жеравна), Великотърновския и Габровския балкан.
Можем само да гадаем, откъде идва името Васил Левски на селото близо до днешния град Търговище. Защо то се казвало навремето Башкьой! После се казвало Явашкьой... Кой, кога и защо е прекръстил това село на името на Васил Левски?
Към казаното по-горе трябва да се добави, че първият заселник-българин на Явашкьой се казвал Динко Драганов Динков от село Динковци, Еленско. Годината била 1837. През 1845 дошъл нов заселник – Гинчо Стоянов от село Пашовци, Еленско. Динко бил кмет на селото. Починал през 1868 г. Кмет на селото станал синът му Драган.
Знае се, че «Башкьой» има точен превод от турски на български език. Но малко хора знаят, че изселилите се през 1830 г. българи от село Башкьой (дн. с. Жеравна) са основали две села със същото име – с. Башкьой (дн. с. Кирсово до Комрат, Молдова) и
с. Башкьой (дн. с. Николае Бълческу в района на Бабадаг – Тулча, Румъния). Дали търговищкото село Васил Левски не се е казвало Башкьой поради някаква връзка с преселването или връщането на българите към и от Бесарабия?
Дали маршрутът на Левски от с. Войнягово към с. Еникьой не му е бил определен, препоръчан или организиран от неговите войняговчани, които са се движили неведнъж по този маршрут, с проверени верни села и приятели-ятаци? Вероятно никак не е случайно, че има историческа връзка между всички тези населени места от Южна и Североизточна България със Северна Добруджа. И по-точно - с маршрута на Дякон Игнатий през Североизточна България през 1866 г. Но, за това ще стане дума по-нататък.

Село Девне и село Чатма:

През 1866 година на път за село Еникьой в Северна Добруджа ВасилЛевски гостувал два дни и една нощ в село Девне, каза Провадия. По случай 150–тата годишнина от рождението му, през 1987 година, общинският вестник „Девненски възход” публикува статия от починалия преди това Димитър Драголов – кореняк девненец, ерудиран учител и голям патриот. В нея той твърди, че Васил Левски бил тайно в село Девне, като се базира на съхраненото и изложено по-горе девненско предание. Поради липса на документи, засега това твърдение не е доказано, но не е изключено и да е вярно. А вероятно ще се окаже и напълно вярно.
През 2005 година изпратих по интернет писмо до Националния музей „Васил Левски” в Карлово, с което отправих въпрос – бил ли е Васил Левски по нашия край? Директорката на музея г-жа Дора Чаушева ми отговори, че не разполага с такива данни. След половин година посетих музея в Карлово, разговарях с г-жа Д. Чаушева и тя ми каза, че в България стотици села и махали имат претенции, че Левски ги е посещавал, но документи за това не се намирали. Сигурно тя беше в голяма степен права.
При моите краеведчески беседи с възрастни хора от Девня, на 31. 10. 2009 г., проведох и записах разговор за миналото на село Девня с г-н Тодор Димитров Димитров Радев Райчев Георгиев, роден в село Девня през 1925 г., домашен адрес - гр. Девня, ул. „Райко Даскалов” 24. В разговора се включи и неговата дъщеря Денка. Без да споменавам и дума за вероятното посещение на Левски в Девне, Т. Димитров ме попита:
„Драгия, не знам дали си чувал, но Васил Левски със свитата си два дни пребивавал в нашето село Девне, като нощувал в къщата на дядо Димчо... След това Левски продължил пътя си за Силистра... От съображения за взаимна сигурност, като си тръгвал, той помолил стопанина да изчезне от селото и да не се връща обратно най-малко пет денонощия.
... Слушах част от познатата ми от вестникарска статия история. Преди повече от двадесет години, в редакцията на в. „Народно дело” във Варна, тази статия ми предостави завеждащият културния отдел Т. Копаранов.
Попитах Т. Димитров от къде, от кого и от кога знае това.
„Не си спомням кой точно и кога ми го е казвал, защото беше много отдавна, но смисъла на събитието помня точно – отговори ми той и продължи: - Тази история я е донесъл от фронта и я е разказвал Паруш Николов Димчев... Той беше мой роднина по майчина линия... Паруш е мой дядо, а Димчо е дядо на Паруш... Мобилизиран, той воювал с турците през Балканската война и се върнал жив и здрав.... На фронта, на турска територия, в едно село близо до Лозенград, по време на кратко затишие между боевете, го извикал ротният му командир при хазаина си - някакъв възрастен поп. Попът го попитал наистина ли е от Девня. Питал го за конкретни хора от селото. Казал, че девненци били много добри българи и че Левски останал много доволен от техния напредък в българщината и учението, както и от тяхната сериозност и гостоприемство. Попът казал, че той лично бил в свитата, с която Левски се придвижвал към Силистренския край.... Девненските му домакини изпълнили всички изисквания за запазане на посещението в тайна”.
... През 70-те години на двадесетия век в село Чатма (дн. с. Левски, община Суворово, Варненска област) се твърдеше, че Апостола на Свободата създал таен комитет в село Чатма, но тогава това твърдение не се възприе от историците, защото се основавало само на местно предание, а не на някакви исторически документи. Като че ли Дякона бил длъжен да води най-подробно ежедневни отчети за дейността си, да трупа и раздава папки с документи за всичко, което и където върши... Сякаш трябвало да документира стотиците си контакти с цвета на българския народ, за да улесни по-късно турските власти в тяхното откриване, арестуване и ликвидиране...
... Изминаха около двадесет години... Инициативен комитет от село Левски успя да събере средства и да изгради паметник на Патрона на село Левски. Взех двамата си приятели и специалисти от девненския Музей на мозайките Анастас Ангелов и Иван Сутев, възпитаници на Велико-търновския университет, и отидохме в село Левски. Разгледахме наскоро изградения паметник на Апостола. Проведохме разговор с г-н Недьо Георгиев – пенсионер, бивш офицер от БНА, бивш бригадир в ТКЗС-то, председател на инициативния комитет за изграждането и финансирането на Паметника на Васил Левски в селото. С няколко думи той ни разказа, че според проучванията на инициативния комитет, Васил Левски се предвижвал от района на Силистра и Добрич към село Хадърча (дн. с.Николаевка, община Суворово), за да си изясни тукашните настроения и възможности за бъдещата, целокупна българска революция. Преданието твърдяло, че Васил Левски трябвало да основе революционен комитет в село Хадърча, но съгледвачите му надушили някаква изострена чувствителност на турците в района и поради тази причина срещата била преместена в центъра на съседното село Чатма. Тогава селото било разположено долу в ниското, на дъното на изградения при социализма язовир. То било малко. Имало само две улички, които се пресичали на кръст. Точно там, по тъмното, на пресечката, станали разговорът и срещата на Васил Левски с предварително избрани хора от селото.
... По искане на жителите на село Чатма и въз основа на данните, с които държавата ни разполагала към него момент за историята на това село, на 14 август 1934 г., със заповед на Високопатриотичното правителство на Кимон Георгиев то било преименувано на село Левски.
В по-ново време, Иван Узунов от село Левски, твърди пред кореспондент на вестник „Народно дело”, че възрастни хора многократно разказвали, че Апостола на Свободата действително е идвал в селото и след станалата среща някой си Край Липчо (вероятно Липчо Краев) оседлал два коня и го отвел до силистренския район.
От гореизложеното е видно, че в немалка степен народните предания са неточни и противоречиви, което съвсем не означава, че по същността си не са верни. Дали Дякон Игнатий се е придвижвал от Шумен през Девне, Чатма и Хадърча към сегашния Добрич и Силистренско или обратно, за мен в този момент няма съществено значение. По-важно е другото – дали изобщо е бил по нашия край? Само от горещ български патриотизъм ли са наименувани села и са издигнати паметници в негова чест в село Васил Левски, Търговищко, в село Левски, Варненско и в селата Васил Левски и Ветрен Силистренско!?... Или при преименуватето на тези села българското правителство е разполагало с точни данни за маршрута на Дякона по нашия край? Дали все още в държавните архиви по преименуването на цитираните по-горе села стоят мотивите за тези много важни държавни и патриотични актове?
Дали пък не са верни народните предания, че бъдещият Апостол не само, че не е пренебрегнал, а е изучавал на място и нашия много нещастен район? Дали самият живот не му е наложил да използва този маршрут на придвижване през Североизточна България?
Защо тази част от маршрута му не е добре проучена и описана от нашите историци и негови биографи?...

6. ИЗВОДИ, ВЪПРОСИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

а) От всичко казано по-горе може да се заключи, че липсата на автентични документи, които да доказват посещението на Васил Левски в селата Девне и Чатма, не е достатъчен мотив за априорно отхвърляне на вероятното му съществуване.
б) Нека допуснем, че Апостола е бил в нашия край, изучавал е село Девне; срещнал се с няколко човека, в това число и с първия девненски учител, а по това време вече поп - Константин Драганов Кумански (1826 – 1897 г.) и др. Вече няма кой да ни разкаже как Дякона се прекръстил и помолил за свободата българска в построената и открита през 1844 г. голяма за времето си девненска църква; как се радвал за новото девненско училище (първото било открито още през 1845 г. в нейния двор) и как разлиствал ценните книги в библиотеката му. Можем само да гадаем под какво име се е представил и как е бил облечен Дякона, когато бил в село Девне. Дали при изпращането му неговите девненски, предани на българското дело, домакини са му показали вълшебството на девненските извори, дали и той като Кан Аспарух е изпил поне глътка изворна девненска вода? Дали са му показали разрушения град Марцианопол? Дали са успели да го въведат в трагедията на населението на девненския и варненския край, пък и на цяла Добруджа, които са имали историческото „щастие” да бъдат бойни полета и едно нескончаемо военно вървилище при седем руско-турски войни?...
в) Вероятно след село Девне, именно тръгвайки през вечерта, на път за Силистренския край, Дякона посетил село Чатма. Трябва да се изясни твърдението на Захари Стоянов, че през 1866 г. той се върнал за кратко от село Еникьой обратно в Южна България и после пак се прехвърлил в Румъния. Дали пък бъдещият наш национален герой не е ползвал девненския маршрут повече от един път и то в двете посоки?
г) Нека приемем, че нашата историческа и краеведческа наука все още не са изяснили всички маршрути и населени места, които са имали честта да бъдат удостоени с присъствието на неповторимия Дякон. Колко много дни, седмици и месеци от живота и дейността на Апостола тънат в неясен и „недокументиран” мрак? Можем ли с лека ръка да отсечем, че Левски не е бил в село Девне и в село Чатма? Можем ли да пренебрегнем фактите, че българските села Девне и Хадърча са имали будни учители и свещеници? Нима не се знае, че Девне и Хадърча са имали български църкви и училища цели 15 години преди гагаузко-гръцка и турско-еврейска Варна да има такива? А това, че и днес хората от бившето село Чатма се гордеят като потомци на славните си предци-хайдути? А това, че Чорбаджи Дука от село Девне, девненският свещеник Константив Драганов Кумански и Чорбаджи Танас (1805-1865 г.) от село Хадърча са били най-изявените и фанатични борци от нашия район за Българска Самостойна Черква?... А това, че в село Девне се укрил и заживял под името Димитър Енев участникът от разбитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа? А това, че в село Хадърча Апостола вероятно е искал да се срещне с бащата на световно известния по-късно Петър Дънов (1864-1944 г.) – отец Константин Дъновски (1830-1918 г.)?...
д) Нека се отнесем с разбиране към твърдението на нашите историци, че щом има документ, има история, а щом няма документ – няма история. Но нека и те се съобразят, че с тях или без тях, много голяма част от историята ни така или иначе си съществува, само че не всичко от нея е било документирано, защото времената са били опасни. Много опасни!...
e) Нека отправим благодарност и поздравление към Kafene.bg и Българско генеалогично дружество "Родознание“, които осъществяват изключително полезната си инициатива „Да преброим паметниците на Левски”, като им пожелаем още по-голяма популярност и успех.
ж) Не би било лошо да се издигне още една инициатива: „Да открием всички маршрути и населени места, по които е минал Апостола!” Това се отнася особено силно за Североизточна България, която през турско е била най-гъсто населената с мюсюлмани част от Турската империя. По нашия край, и особено в село Девне, са живели нашите деди, едни много достойни българи, чиито дела, мъки и заслуги към българската кауза тънат в дълбоко пренебрежение и с нищо неоправдана забрава.
Би било похвално, ако научните работници от Пловдивска, Великотърновска, Търговищка, Шуменска, Варненска, Добричка и Силистренска области обединят усилията си, като популяризират и координират своите изследвания за съществуването или несъществуването на стъпки на Васил Левски по нашия край! По Североизточния край на нашата България!

* Доколкото разбрах от интернет, паметници на Левски има и в гр. Дулово, както и в селата Васил Левски и Ветрен, Силистренско. Дори чух любопитни неща как хората в село Ветрен са посрещнали и укривали Апостола. От картата се вижда стесняването на река Дунав при с. Ветрен. Да не би точно там той да се е прехвърлил отвъд Дунава? И, ако е имало такова прехвърляне през реката, кога е станало това – в разглеждания или в друг случай?
** Многократно прегледах в интернет картата за обиколките на Левски из България. Всичко е прекрасно - стрелки, маршрути, нагледност и т.н., но за съжаление те заобикалят истината за нашия край... Питам се защо?... Вероятно, защото Дякона през 1866 година все още не е основавал революционни комитети, а хората от Североизточна България са започнали да научават нещо за него и делото му десетки години след освобождението. По тия времена нямало такива средства за масова информация, нямало толкова много просветени хора. Годините бавно но сигурно са настилали незнанието и забравата.
Кое е вярно? Недовършените исторически изледвания? Народните предания?... Или нашата българска незаинтерисованост!?...
Това ли е заслужил Апостола на свободата?!...
Девненци и Чатмени го помнят!
Наш синовен дълг е да направим така, че те никога да не го забравят!
Никога!...
*** Надявам се в най-скоро време нашите девненски учители и ученици от СОУ „Васил Левски” да тръгнат с най-голямо желание по девненско-чатменските дири на своя Патрон - Апостола на Свободата!... А и по дирите на първия девненски даскал, дошъл от Даскалоливницата в гр. Елена – учителя-свещеник Константин Драганов Кумански, за съществуването на чийто прекрасно съхранен гроб в двора на църквата „Св. Николай Мирликийски - Чудотворец” те даже и не знаят. А защо не и по дирите на достолепния Димитър Драголов?!...
Димитър Драголов е събрал и написал много неща от девненското минало, но засега успяхме да попаднем само на една негова статия – за пребиваването на Левски в Девне... За съжаление, архивите му са потънали в мрака на забвението...

- Следва продължение -
инж. Драгия Драгиев