Когато Дяволът те гледа със погнуса,
а Бог загубил е към тебе интерес,
когато Нуждата ти малко те раздруса
и чувстваш се кат изоставен пес.
Когато ужасът живота ти поглъща,
и тревогата превземе твоя дом,
Когато осъзнаеш, че живееш в къща
от карти, построена на разлом.
Когато иска ти се да поспреш замалко,
да свалиш картонения си доспех.
Когато палиш си цигара не с запалка,
а с пламъка на своя неуспех.
Когато хората те гледат със усмивки,
без да е весел нит един от тях.
Когато чака те на първата отбивка
добрият ти приятел - Страх.
Когато сипваш си кафето за закуска
със шест лъжици захар и със мед.
И пак не ти е сладко, ала хруска,
та чудиш се: "Аз май си сложих пет!"
Когато лягаш си, заспиваш и се молиш...
Умоляваш всички свои богове:
"Ако не искате да съм щастлив в живота,
поне съня ми разкрасете с цветове."