Не ми се пише.
Как да тръгна с кривите си думи
по белите пътеки на снега?
Да пиша с кръв, когато Бог се ражда?
Безсмислено е.
Кой би разпознал по ДНК-то
и по думите ми
колко любов в кръвта ми е кипяла?
Не ми се пише.
Достатъчна ми е една
красива, Коледна елха.
С надежда жива на върха,
със свещи - вяра греещи в нощта,
с герлянди от мечти, усмивки, спомени..
И любовта приседнала под нея.
Не ми се пише
Окрасявам си елха!
* С пожелание към всички
да пазят вярата си, да не губят надеждата
и да са обичани през Новата година!:)
20.12.2009