Скромно стихче,посветено на Ц.Т.
Аз ще затворя моята врата -
не искам да живея, желая да умра...
Самотен съм, не крия
дори с приятели безброй,
намерих своето призвание -
готов съм да съм твой.
Но ти намираш, че съм глупав,
че и наивник най-голям...
обичам те безумно,
и ти ще бъдеш моя, знам!
Да, глупаво ще е да настоявам...
не мога да те притежавам...
Безславно ще загина,
но с чувство за изпълнен дълг.
С любов ще се спомина,
с любов ще срещна моята смърт!
Не искам моя гроб да подминаваш,
обичам всичките цветя,
но тебе - моето любимо Цвете,
аз не успях да уловя...
изплъзна ми се ти с усмивка,
и каза, че обичаш друг,
и сълзите ми пренебрегна,
и плачът ми глух...
"Приятелката" стара се обади,
и чух камбани с тъжен звук...
"Отиде си" - тъй казаха мнозина,
сега отгоре гледа моя дух.
Горчива чаша със любов изпих,
но обичта си съхраних,
там, горе ще те чакам аз...
Обичах те до сетния си час!