автор: cherneff

през възлите на спомени дочух гласа на звяра
закискаха се през артериите около сърцето кучета
чужди лица гримират лицето ми
предвестие за земетръс в юмруците

не вярвам да са по-устойчиви сърцата ви
че кожата ми не настръхва от студа
изпепелява вейките на кратка искреност печката на общия уют
(но плетеницата на общите ръце от искрени ръце не поддава)

ще отключа клетки самоубеждения
смъртта ви с своята ще разменя
прострелвам със откос от чувства
защото всеки мъж използва другия за метър
ще прегърна колкото ми е останало
със длан протегната за ресто
не ме побира ролята на силния останал сам на пътя
ще съм сакат поел най-тежките гребла
(очаквам помощ)
ще прекърши капанът на сърцето ми първите ръце посегнали от любопитство
със длани пръскам семена съмнения
защото
очите ми изкореняват всеки плевел
не гледаш
вече казах
мъжът използва другия за метър

p. s. почесан зад ухото звярът пази клетката
но не ако го опаковаш в розова хартия


декември 2008 габрово