автор: Lady_Muse

и обратно се мятам без цел,
без посока. Залитам в съседен,
уж любим, но бодлив паралел
със нечетния номер пореден.

А във четните бродя сама -
не желая, не търся, не чакам;
огорчена от свойта тъма
в празнотата на кухо си тракам...

"Раз" и "два" се редуват сега;
ту е в мен, ту не ме е дочула
Любовта, но не знам докога
ще преливам от Истина в Нула.