| На смърт осъден от живота,
преминал във печал и самота,
полагал често камък под главата,
пътувал нощем като светлина.
А в дните сънен, мълчалив
изкачвал собствена Голгота,
прераждал се във вик.
Обхождал цялата планета,
изгарял като падаща звезда,
той-син на Дон Кихот-качен на кръста,
жадувал просто...свобода.
Без радост, без приятел и жена,
на мъката любовник,враг на завистта,
на кръста там останал-
жадуващ просто...свобода.
Публикувано от valka на 13.12.2009 @ 22:17:51
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
" Син на Дон Кихот" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Син на Дон Кихот от Danielita на 13.12.2009 @ 23:50:55 (Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението като цяло много ми хареса. Само съм малко объркана от този кръст, който два пъти се споменава във втория куплет. обикновено кръстът асоциира с Исус Христос. Той обаче е живял преди Дон Кихот и не може да му е син. По-добре, според мен, би било да бъде бесило, ешафот, клада и пр. Иначе е ясно, че става дума за бореца за свобода.
Поздрав! Дани |
Re: Син на Дон Кихот от LASTVALS (raiteer7@dir.bg) на 19.12.2009 @ 09:40:08 (Профил | Изпрати бележка) http://kuponzave6ici.bloger.bg | Свободата не е приоритет единствено на борци за свобода, има и друга свобода- на духа и волята,на избора.Метафората е основна поетична фигура, кръста не е собственост на Христос ,в римската империя той е често начин на наказание.Известната,,виа апиа,, е била по продължението си с кръстове на които разпънали робите, въстанали със Спартак,както и него.Какво значение има кога е живял Дон Кихот и кога ИСУС, В ПОЕЗИЯТА И В ЛИТЕРАТУРАТА СЪЩЕСТВУВА ПОНЯТИЕ ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА.Ако и в нея държим на хронология и историческа вярност, поезията ще заменим с биология, а прозата с химия ,например. Не ми се иска точно в този сайт да чета подобни мнения и въпроси.Когато Достоевски издал един от шедьоврите си -Бесове, към него се приближил военен и му казал:
-И все пак сте допуснали грешка, написали се, че прокурора говорил 20 минути ,а аз три пъти четох речта по часовник и тя трае 14 минути...
Нима искате да спрем да пишем и съчетаваме Авицена например и Рембранд, защото са живели в различни епохи и само единия трябва
да държи четка, защото само той е художник...?! |
]
Re: Син на Дон Кихот от Danielita на 22.12.2009 @ 03:39:03 (Профил | Изпрати бележка) | Твърде остър отговор на нашите самотни и изключително дружелюбни два коментара.
В този сайт е прието първо да се благодари на коментиращия.
А поученията оставете за вашите ученици, ние не сме от тях. |
]
Re: Син на Дон Кихот от LASTVALS (raiteer7@dir.bg) на 28.12.2009 @ 05:11:22 (Профил | Изпрати бележка) http://kuponzave6ici.bloger.bg | добре благодаря ви, но аз не съм даскал ,а писател, стиховете са ми емоционални изблици. всеки който е добре с историята-даскал ли е.ненавиждам разборите.нищо остро,само вярно ви казах.
по-скоро вие, се отнесохте некрасиво, обсъждайки неща, които не са ви много ясни. ученици нямам,аз съм ученик на двама от истинските ни живи поети, жалко,че грешно сте ме разбрали.писането е първо конструктивна критика. жалко че така се получи.Метафора,знае веки пишещ,ако това е поучение,здраве му кажи. За вас ерудита даскал ли е/нека не са обиждат учителите, "даскал"-е думата ,която съм приела за учител и е с много обич. |
]
Re: Син на Дон Кихот от LYCKI (r_p_k@abv.bg) на 14.12.2009 @ 06:57:43 (Профил | Изпрати бележка) http://lycki.blogspot.com | Подкрепям коментара на Даниелита, че в текста не става ясно кой е литературния герой, но текста като цяло има много добра структура.
Поздрав! |
] | |