В черното на черната дъска,
рисувам огъня на ада
докосва ме понякога искра
и изгорено тялото ми страда ...
Едно дете в ръка с тебешир
рисува слънце на дъската
и смее се край мен безспир,
така спасява ми душата.
Понякога с гъба светла в ръка,
една любов пак огъня изтрива
и светва цяла черната дъска
и с бяло злато сякаш се покрива.