автор: Pebble

Зелено красиво небе се простира-
някак си диво
някак лилаво,
а през тихи бури бели
се крие едноцветна дъга-
розово- синя
с оттенък на жълта диня,
откъсната от рижи поля.

Видях монотонен полет на птици
и една минута при мен долетя
прошепна ми сладко "Здравей",
а аз: "Минута никога не стига!",
тя се усмихна и отлетя...

В сърцето ми останаха
само горчиви усмивки
от никога нестигащи
и бягащи минутки...

... продължавам да гледам
в синьо- зеленото небе,
с поглед морав наблюдавам
ятото от частици на разбито сърце...
Частици прах от кремирано цвете
кърваво- лилаво, останало без бодли...

На ръба на прозрачна скала
продължавам цветно да гледам
отминаващото ято от вече станали
безцветни спомени-моменти
и си тръгвам вперила поглед в тях,
оставяйки след себе си само цветен прашец.
Тръгвам си с недежда,
че някой ще го събере
и ще се опита да преброи
милионите цветове,
еволюиращи в него...