Вися си аз на гарата, и миризмата от близката скара ми напомня, че огладнявам. Запътвам се натам и заставам на опашката. След малко ми идва редът.
- За вас - пита кебапчията
- Тройка кебапчета, питка и една "Загорка" - поръчвам аз
Плащам, взенам питката и кебапчетата, отнасям ги до най-близката маса, връщам се за бирата и ...Ооо! Междувременно един черен "братовчед" вече ръфа едното кебапче. В първият момент побеснявам, после отивам до него. Гледам го как нагъва и го съжалявам: какво пък толкова... Човечецът навярно умира от глад. Вземам второто кебапче и го захапвам, а той ме гледа лошо. Отпивам от бирата и отново го поглеждам - беше изял вече първото и захапваше последното кебапче. Нахална работа, мисля си аз, но нали вече съм се примирил - тръгвам за нови и... виждам на съседната маса три "изоставени" кебапчета и една питка - моите.