На Зорница
Казват,
не всичко, що хвърчи,
се яде.
Светът е пълен
с крилати мъдрости.
Гладният духом – още дете,
хич и не вярва на строгите възрастни.
Знае, че пари.
Ала протяга крилце.
Но с белега няма да се похвали.
Нито от болката –
да се отрече.
И обгореното перо –
да прежали.
В този научно обяснен свят
ситите не вярват ни на гладните,
ни на себе си;
а лечебният глад
им прилича
на пропаганда.
Единството между думи и дела
също им мирише на лозунг.
Ние знаем:
каквото хвърчи, е с крила.
И мрежа няма
да му заложим.
Знаем още:
няма да има лек
и охрана за всички волни.
Ей го следващия
хвъркат обект.
Какво чакаме?
Шапки долу!