вечерно пощурявам
щурчетата настройвам
по струните на моята китара
и те серенадвам
за да те имам
(но теб те няма
усещам че ме чуваш
но те няма)
луната напращяла
изпраща стълба от светлина
уж за да се изкача и да те открия
а всъщност за да я покрия
нея
с вода и със земя
с любов и с топлина
Човек в утробата й да зачена
което е петата стихия
и в нея Теб да припозная
за да те имам
(но теб те няма
Тук и Сега)
решавам
да те потърся във Всичкостта
на НЕ-локалната Вселена
фрустирам се на мини-ядра
възсядам кванти насеренадени
и пощуряли
струнно-ядрени
прониквам в безкитарието на щурците
и те намирам
и те намирам
и те намирам
на гребена на една вълна светлинна
във измеренията на феи пощръкляли
и те имам
ИМАМ ТЕ!!