автор: marcus

Бе приседнал във ъгъл в дома на Баща Си
и със детска усмивка разглеждаше гостите -
някой пееше, няколко други пригласяха,
трети питаха нещо за края на постите.


Други палеха свещи, припряно се кръстеха
и повтаряха думи с треперещи устни,
после пак на челото си сбираха пръстите
и се кланяха дълго преди да напуснат.

И видя страховете им, в тъмното пазени,
и разбра, че от другиго щастие чакат
и целуват икони, а в себе си мразят се.
И закри си очите. И дълго във ъгъла плака...