автор: yotovava

Не си пожелавай очите ми,
като Божия ласка съм сгушена.
Люби ме сега, както никога.
Умирай стократно и слушай

гласът ми как връзва дъха ти
и чувствата яростно пали.
Потъвай, потъвай, бездънен е
тъмният рог на страстта ми.

Бездомни нощта приюти ни
в покапала първата шума,
в последния вик на тревите,
преди есента да целуне

листата с копривена нежност,
и разпилее жълто попарване
по косите ни с утринна скреж,
да дръпне чертата на лятото.

Аз съм звездно просо разпиляно
в косите на облак дъждовен.
И кълват от сълзите ми враните,
и ме пие небесният огън.

Сянка пълзи по страните ми
и потъва в тунели въздушни
отразил светликът в очите ми
зелен берил с кварц опушен.