автор: kristi

Пред късата цев – очите.
Няма предпазна жилетка.
Залагам – страха и всичко
в продрания джоб – сърцето.

Изстрел. Отчаяно цяла
и инфарктно мълчание.
Хлопна отвъдният празник.
Рулетката продължава.

Дебне ме. Няма връщане.
Слънце рисувам. И устни.
Жадно и жадно преглъщам –
дебне ме смърт във спусъка.

Жадно измръзвам. Зимно е.
Сняг вали. По Петровден.
Крия ръце презрително.
Удря юмручно споменът.

Пред късата цев – очите.
Две във едно са – зверчета.
Спусъкът бавно изхлипва.
Не той, аз съм безгрешната.


2005 - 2009