автор: Bathory

Нахлу в душата ми, подобно ураган
спокойствието в нея наруши.
Не беше чакан, и не беше зван,
преградите сърдечни разруши.

Във хаос хвърли всичките ми дни,
а нощите - в копнежи до полуда!
Плътта в море от огън потопи,
порочността ми твоя е заслуга.

На чувства бурни днес съм предан роб,
до рамото ми крачи Сатаната,
на Разума копая тъмен гроб,
полагам го в покоя на земята.

Сега съм твоя... Нежна голота
поднасям даром в твоите нозе.
С горещите окови на страстта
ме прикови, със двете си ръце.