автор: ringo

Когато мисля си за вечерта,
животът по-красив изглежда.
И чувства светли в мен растат,
нахлуват радостни надежди.

От ранно утро си мечтая
за срещата ни с Пешо във кръчмето.
Ще бъде готино, от опит зная,
край масичката малка във кьошето.

Стрелките на часовника, уви, не мърдат.
Животът сякаш е замръзнал.
Едва е обед. Почвам да се сърдя.
Да чакам взе да ми омръзва.

Ще дойде вечер. Кротко ще приседнем.
ще чукнем чаши мълчаливо.
С очи добри ще се погледнем
и ще се чувстваме щастливи.

Ще съзерцаваме с любов шишето,
потънали в кръчмарска врява.
Да, тази масичка в кьошето
наистина със Пешо ни сближава.

Ще пием бавно. После ще си ходим -
две сенки, лутащи се в мрака.
До късно из града ще бродим.
Е, някъде - на четири крака.

Ще се прегърнем на раздяла,
когато мракът вече се отцежда.
А щом настъпи утрин бяла
за вечерта ще мисля със надежда.