автор: perlita

Две сълзи в очите ти блестят
две ръце се мъчат да ги спрат.
С надежда чакаш звън на телефона,
а чуваш само шума на капките дъждовни.
Сама из стаята вървиш,спираш се пред огледалото...крещиш.
А после без глас учудено се вглеждаш в образа си с жал.
Нима това си ти?-с очи разплескани от грим.
Нима това си ти?-изпълнена с надежда и страх,чакаща във вечерния мрак.
Нима това си ти?-изгубени мечти.
Сълзи от очите потичат.Ръцете не могат да ги спрат.
Уста отваряш да извикаш,но нямаш глас.
И чакаш,и мълчиш.
Искаш,но не можеш да крещиш.
Поглеждаш в огледалото с печал.
И питаш се коя си,и мъчиш се да видиш своята душа,
а отсреща се надсмива злокобна тъмнина.