автор: I_Magerova

Ти може би не знаеш как
възкръсна спомените в мен...
от стиховете ти влудена бях,
обърнаха нощта ми в ден...

Не знаеш ти, как ме смути
и дълго плаках до зори
по две очи - изгарящи
от мен вина и обич криещи.

Тез стихове, не знаеш как
бих искала да не чета,
щом толкоз още ме боли...
щом стъпваха по парещи у мен следи...

И ти не знаеш още как
дъхът ми спря и онемях -
по нишките откривах в тях
причини заедно да бъдем пак...

май 2003