автор: maya_bg

Ти си ми хляба и ти си ми ножа,
болка и радост в несгодите
и да ме караш да чакам сега,
пак ще осъмна пред портите.
Пребродих за тебе много земи,
все си пред мен – във безкрая.
В шепата зрънце – едно, но тежи
и ще ми стигне до края.
Преминах за тебе през много води
дълбоки, не тъй - до коленe,
нагоре към извора с труд се върви,
но зная, че води към тебе.
В теб ми остана надежда една
и ме мравучка под кожата.
Вятърни мелници люшват крила,
забравили, че само с мен боря се.
Стигнах до тебе, виж колко съм истинска,
нося във себе си вярата,
знам че дошъл е моментът сега
да се отсее зърното от плявата!
Моето минало догаря в нощта
стихва, унило и прашно.
Спомени щипка си гребва солта,
и ги гравира във хляба.

Тук съм, отваряй я тая врата,
Готова съм, идвам за ножа!