автор: ringo

Главата ме цепи в жесток махмурлук.
Светът ми е крив и ми иде да вия.
"Защо се наряза, противен боклук,
в порока проклет си затънал до шия?"

С компрес на челото лежа на дивана,
изключил напълно от земния мир.
Безсмислено вперил очи във тавана,
проклятия сипя и псувам безспир.

"Боклук си, боклук си - бичувам се ядно -
животът ти вече е пълен провал.
Не се ли насити ти, копеле гадно,
за тебе самия не ти ли е жал?"

Ругах се, ругах се...И мъчно ми стана
за клетника легнал, с компрес на чело.
Но как да помогна оттук, от дивана?
И как да се справя с проклетото зло?

Накрая измислих. Не бива да вия
и мерки ще взема още от днес.
Без тлъсто мезе повече няма да пия!
Ще махна и този противен компрес!