автор: prizracheto

Да пиша за любов
не ми е чуждо-
Да изживявам всички
болки причинени от това!
Да те споменавам
в стиховете свои-
толкова за тебе
чужди!
И да оставя някъде
следа...
Да те докосвам
сякаш за последно!
Да те целувам,
все едно за първи път!
Дали наистина
е всичко тъй за тебе
непривично-
нима не чувстваш
същото и ти?
Нима във тебе няма
вяра, за чиста истинска любов?
Кажи коя така те издокара,
че ще ме изпитваш
цял живот?