автор: pisanici_com

Играя шах върху гърба на котката
и по меланхолично е от събота.
Мъжът ми е безделен като утрото,
когато пак забравих печката на четири,
Да пишеш стихове -
душевна мастурбация.
Съвсем съм се побъркала от слабоумие,
но за какво ми е да имам ум в каторгата -
излизам по пижама, спя с костюм,
преди да с изкъпя се гримирам,
навън е сухо, а у нас вали
и котката ми лае и настръхва…
Не се разбирам, а понякога се мразя
за силата на свойта безхарактерност
и слабостта на думите които преповтарям.
Научил ли си се успешно да се пазиш
от твърде невнимателно доверие?!
Една стограмка апатично лято
и девет чаши чай, против настинка…
Кирливи ризи, гладя и прибирам,
а после ги обличаме по сватбите
и всички ни се радват и обичат-
слъзливи турски 120 серии.
Накрая мустакат, наметнал униформата
ще допрочиташ Стефан Цанев, 100 –тен том,
а аз ще си ще си мечтая да запаля,
и тъй обикновено ще си остаряваме…