автор: prizracheto

Надвиснала е сянка-
над прозореца!
И образ на познатото,
любимото момче!
То идва късно вечер-
тук, във мрака!
То идва със усмихнато
лице!
Навън вали-
лицето му е мокро!
И дрехите полепнали-
по бялото му тяло...
Поканих го,
но скри се!
И чувствах
от дъха му-
пролетно ухание!
и чувствах как
невидими ръцете,
се плъзнаха по
белите стъкла-
сякаш беше голото
ми тяло изложено
навън и мокро от дъжда!
И доближи се!
Скри се някъде във кожата ми,
близо до белите ми дробове!
Скри се там- в сърцето...
и остана вечно в плен!