Прочетох твойте стихове, дете.
Заплаках, после весело засмях се.
Усетих полъх къдрав да плете
дантела от ефирно щастие.
Прочетох стиховете ти, дете,
и се замислих- всъщност ти къде си?
Смъртта за теб не край, а преход бе. . .
Не чувам ли гласа ти в птича песен?
Бих искала да си навред около нас.
Във слънчевото зайче, в камък речен
и птиците да пеят с твоя глас. . .
Където и да си- знам- жива ще си вечно!