автор: MarinaD

Коледна нощ.
В огнището бъдникът свети.
До прозореца, свито, детето седи.
В приказка ледна опряло нослето,
с блещукащи ярко в очите звезди.
Все още очаква да види детето
чудния старец с бяла брада.
Да поиска от него дъгата в небето,
пеперуденопъстър да стане света. . .
Но няма го старецът, още го няма,
а лека- полека идва сънят.
Очичките бавно сами се затварят
и тръгва детето по приказен път. . .

. . .Жребец златогрив на гърба си го вдига
и бързо политат сред синева.
Там огнена птица го грабва и стига
със нея до ярка звезда.
Но не- не звезда, а пенлива вълна е!
Носи го бързо бляскав делфин.
Задъхани, спират те най- накрая,
докоснали изгрева- топъл и син. . .

. . .Тук свършва сънят. Детето отваря очички.
С усмивка поглежда отново навън.
Помахва на някого с малка ръчичка.
Догаря в огнището старият пън. . .