Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 5
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: rajsun
:: kameja
:: mariq-desislava
:: vlakant

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за селото, което си търсело хората
раздел: Приказки
автор: Marta

Имало едно време едно село. Малко било селото - трийсетина къщи, с оградите, дворовете и оборите. Хубаво било селото - китно и спретнато. С воденица край малката селска река, с една права улица, магазин, каменна чешма с два чучура, от които се леела студена и сладка вода, с няколко магарета, които пасяли по полянката край реката. Петдесетина овце обикаляли със селския овчар пасищата, петнайсетина кози катерели близката вършинка. Кокошки кудкудякали и ровели по дворовете. Петли кукуригали сутрин и издърпвали слънцето. И моми си имало селото, и момци, и седенки.
Хора си имало по празниците и сурвакари на Коледа. Деца си имало, които играели край къщите, беряли череши, къпели се в реката и правели всичко, което и сега правят децата. С две думи - живо и весело било селото. Малко по малко обаче хората започнали да намаляват, кой с децата тръгвал за града, кой направо за чужбина заминавал, кой в съседно село се задомявал. И така полека-лека, година след година селото все по-опустявало...село пусто село, пусто-опустело. Опустявало селото, къщиците се прихлупвали, свеждали стрехи, лястовичките, които разчуруликвали и оживявали прозорци и покриви все повече оредявали всяка пролет, а последната година двойката щъркели, които от поколения гнездели на един стар дървен стълб до чешмата, не долетели. В същата година си заминал и последният обитател на селото. Дядо Камен. Склопил очи и небето си го прибрало. Така селото останало съвсем самичко. Започнали да тревясват дворовете, страшният троскот плъзнал навсякъде. Праговете на къщите били превзети от задушаващата прегръдка на дългите треволяци, дивясали градините. Трънки, сливки и шипки поникнали между черешите, крушите, ябълките и орехите, и взели от светлината и храната на плодните дръвчета. Селото съвсем се занемарило. Къщичките му се сгърбушили, прозорците помътнели и се напукали, вратите се олющили и зловещо прискърцвали от вятъра. Толкова било тъжно и самотно селото без хората, без магаретата, овцете, козите, кокошките и петлите, че една вечер решило да се вдигне и да тръгне да търси жива душа, някой, който да приюти глава под все още несчупена керемидка. Вдигнало селото поляни, дворове с овошки, къщи, огради и цялата си главна права улица, метнало си на гръб чешмата, провесило престилка от малкия площад, успяло да изненада лошия троскот и новопоникналите шипки и тръни и се измъкнало една вечер по тъмно. Луната любопитно гледала как се нижат къщичките, как накуцват като старчета и се бутат с дървените си огради. Вървяло - вървяло селото и на сутринта стигнало до един кръстопът. Зачудили се къщиците, да се делят ли, заедно ли да вървят. Заедно! - решили. Речено-сторено. Тръгнали наляво. Вървяли още един ден, по пътя оставяли вар, хоросан, сламки, клечки, керемиди, пръст. Ронели къщите стар кирпич, ронели мазилката и стъклата от прозорците си, но не се отказвали да търсят. Тук-таме някой човек ги съзирал отдалеч, но обикновено не вярвал на очите си, мислел, че слънцето го е ударило и това е мираж, тръсвал недоверчиво глава, забивал поглед в земята и отминавал. Ходещото село обикаляло вече седмица. Вървяло и си търсело стопанин. Като стадо заблудени овчици били къщичките. Спирали понякога да нощуват сред гората, влизали в тях горски животни, нощни птици долитали. Прилепи ги навестявали. На сутринта къщите продължавали по пътя си.
На около десет дни път от селото, което било решило да си търси човека, едно момче останало съвсем самичко на света. Нямало покрив над главата си, нямало си постеля. Тъкмо било погребало баба си и леля му се настанила в къщата, където живеело до вчера. Прогонила го на улицата с една торбичка дрехи и няколко лева в джоба. Момчето било много тъжно и отчаяно, вървяло с наведена глава и подритвало камъчета по пътя. По едно време видяло, че пътят целия е осеян с тези камъчета, клечки, мазилка и стъкълца. Поогледало се - откъде може да се е изсипало всичко това, любопитно му станало, даже малко просветнало в очите му. Тръгнало момчето по следите, а в това време селото се било изкачило високо в планината и вече много уморено от дългото ходене, решило да се сгуши в нейната прегръдка. Пък каквото стане. Накацали къщичките като тромави пилета една до друга и засънували.
Сънят на селото бил хубав. Зелен и бял. Чистички и варосани стени, стаи, огласяни от звънък детски смях, стъпки от бързи, боси, тупкащи крака, перденца, се веят по прозорците, носи се мирис на топъл, дъхав хляб, думи и шепоти, шепа череши на дървена маса. Кукуригане...Ку ку рииигууууу...Ама това не е сън - петел кукуригал! Стреснало се селото и се събудило. Събудило се и се огледало с всичките си прозорци. Ама каква била тази работа, наистина!
Момчето, което вървяло по следите на селото намерило на пътя едно загубено петле, пъхнало го в пазвата си и продължило, вървяло вече по мръкнало и му се сторило, че вижда постройка, напипало една врата, влязло и легнало на пода. Постройката била крайната къщичка на скитащото село, което в същия момент сънувало хубавия си сън по споменик. А на сутринта петелът естествено не могъл да си затрае и още преди изгрева се разкукуригал, та да подсети слънцето да подаде огнената си, рошава глава на хоризонта. От това кукуригане се стреснали къщите. Събудили се и сякаш още не можели съвсем да се оттърсят от хубавия си сън, та петел не били чували от години да кукурига в техните дворове. Момчето също се събудило. Видяло всички накацали къщички, които изглеждали стари и грохнали, с криви прозорци и вратници, с хлътнали покриви и изтърбушени подове и плеснало с ръце, зарадвало се момчето на къщите, като на близки им се зарадвало. Хванало се за работа веднага, донесло вода, дърва насякло, дъски набавило. Изчистило, наковало, прередило, сменило, излъскало...месеци му трябвали, но потегнало къщите, прозорците светнали, покривите се вирнали и зачервили като петльови гребени. Светнало селото. Опрятно било момчето, което го стопанисвало, от работа не се плашело. Слязло в близкия град, хванало се на работа на голям строеж и вечер се качвало с остатъци от материалите да потяга къщурки, нарове да накове, маси да сглоби. Свое на сърцето да го направи. Запознало се долу в града с едно момиче и го довело да му покаже своето село. Гордо било момчето с работата си. А и момичето го харесвало. Прибрали се под един новичък, зачервен покрив и заживели заедно.
Скоро в града се научили за новото село, изникнало сякаш от нищото в планината. Мълва се носела за него и момчето, което живеело там. Почнали да се изкачват първо туристи - планинари, цял ден обикаляли по пътечките, вечер дирели подслон в спретнатите къщички. Момчето никого не връщало. Добро било момчето, цял живот с труда, лишението и търпението другарувало,и добър човек станало. А и къщичките...Какви сънища само се сънували под покривите на тези бели къщички! Вълшебни сънища, сънища от детството.
Славата на селото се понесла, идвали хора от всички краища на страната, идвали хора и отвъд морето да прислонят глава под топлата керемидка на къщите, които мечтаели хора. Препълнили се къщите, смехове огласяли стаите, съдове тракали, вода се леела, сенки се преплитали по стените и всяко прозорче светело и помахвало с бели перденца...И на нас помахва някое село, и за нас се оглежда и чака някъде.


Публикувано от Administrator на 02.12.2009 @ 18:28:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Всички твои усмивки
автор: elsion
451 четения | оценка 5

показвания 26788
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Приказка за селото, което си търсело хората" | Вход | 10 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от PeterVan на 09.02.2010 @ 14:58:14
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах. Много интересен подход! Поздравления от Томан Ман и неговата "Утопия".


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 11.11.2014 @ 14:40:09
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря! Поздрав! Ще навестя мистър Ман да се подсетя заслужавам ли си поздравленията:)

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 12.11.2014 @ 20:18:15
(Профил | Изпрати бележка)
Страшно харесах тази приказка
и много му се радвам на селото
че не останало самотно,понеже
не било бездейно :)


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 14.11.2014 @ 14:14:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Ами...такава ни цялата работа, опака. Държавата ни е още онази с Лампата еуфория -

http://www.litclub.bg/archiv/broi35/lamp.htm Благодаря ти за интереса, звездокрило да ти е!

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от anonimapokrifoff на 02.12.2009 @ 19:05:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, защо не го срещнах аз това село!


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 07.12.2009 @ 14:50:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Е, то не е късно!

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 02.12.2009 @ 19:06:35
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ех, мечти мечтии
колко изоставени градове има по света, колко тракийски села - то селото не ги ли е срещнало?


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 07.12.2009 @ 14:49:02
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ами,всеки със своята си болка, Славян, и да ги е срещнало и отгоре да им е минало, дали ги е чуло? ;))

поздрави! ( наскоро запознах твои вещи героини с едни хора ;))

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от GINKO_PRIM на 02.12.2009 @ 19:22:36
(Профил | Изпрати бележка)
Момиче, подпали ми фитилите. :))
Да го нямаше Кратунци - одма ме нави да го открия твоето селце! :)))


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 07.12.2009 @ 14:45:47
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Примко, ами то Кратунци как се пръкна - питай Калина да ти каже как го срещна тя това село, което самотно си проскърцваше с порти, хлипаше тихичко и поприбърсваше прозорци, помътнели от взиране, с излинели перденца ;))

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от joy_angels на 02.12.2009 @ 19:48:41
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава приказка, Мартичка! Но тази история я знам. Живея я. Само петле си нямам, но и това ще стане. А дотогава ще ме будиш ти :)))


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 03.12.2009 @ 08:00:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Ами тя защо не ми каза - приказката - като ми се тупна изобщо не спомена, че ми разказва твоята история. Но си мислех, че може да го има някъде - селото като нечие
Пък то съм и познавала собственика на историята ;))))))))

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от joy_angels на 03.12.2009 @ 10:55:31
(Профил | Изпрати бележка)
Тъй като си мисля, историята е като селото: седяла, седяла, чакала някой да я разкаже, поприхлупила се, поизсъхнали й краят и началото и като видяла, че съвсем ще се свърши - тръгнала. Вървяла, вървяла, та стигнала чак от мойто село до месец март и попаднала на чаровница, дето седяла и се чудела като какво да го прави този бял лист, долетял като лястовичка в краката й. Наместила се историята на листа, уютно й станало, като на бебе в пелени. И така си намерила човекът, който се развълнувал от нея. Ти :)))
(това пък ми го разказа по изгрев петлето, дето още го нямам) :)))

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 07.12.2009 @ 14:41:56
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Ахааа, значи, с поизсъхнали край и начало - аз с мед и масло я намазах и пак ...
Шегувам се ;)

Поздрави, разказвачке и жителке на истинска приказка :)

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Black_dog на 02.12.2009 @ 22:18:12
(Профил | Изпрати бележка)
Приказките винаги имат щастлив край, Марта. Обаче:
"Ти, казваш, купил си една от тези стари къщи,
напуснати от жителите им на село,
и отсега ще можеш да твориш спокойно,
далече от града и суетите градски..."

Такива ми ти работи...


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 03.12.2009 @ 08:09:39
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Е, не винаги имат хепиенд, мисля си даже, че Ха!мериканците са изобретателите и натресителите на хепиенда, добрите стари централноевропейски приказки не се срамят от страховити плашещи финали...
Бива си те в скришните подаръци - голяма красота открих посредством цитата.
Далчев има други къщи предвид, един вид къщи- интроверти, те не се родеят помежду си като селските - като старата къща на Андерсен, нямат родниство с онези дребните и схлупени, които чак са си изтръгнали корените от самотия и нахлупили над стрехите покриви са тръгнали накъдето им видят прозорците

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Hulia на 02.12.2009 @ 23:22:13
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Истина е сякаш, макар да звучи като приказка на места, Мартичка...


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 07.12.2009 @ 14:37:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Ули, Джой изненадващо за мен се призна за героиня на истинска такава история - значи си добър читател и разпознаваш истинските истории;))

поздрави!

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Hulia на 12.12.2009 @ 13:27:59
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
За теб, с много топлина, Мартичка:
http://www.youtube.com/watch?v=lb3m8oB6Q2M&

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от radi_radev19441944 на 03.12.2009 @ 18:05:02
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Села има много такива, но момчета трудно се намират. Хубава приказка, Марта


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 07.12.2009 @ 14:39:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Едва ли има друго село дето е слушало и запомнило поговорката "Който търси - намира" ;))

Благодаря, Ради!

]


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Ufff на 19.12.2009 @ 12:49:47
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за това село! Мисля, че си в състояние да населиш всяко безлюдно място. Достатъчно е да го покажеш на света през твоите очи.
{} {} {}


Re: Приказка за селото, което си търсело хората
от Marta на 08.01.2010 @ 21:24:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
На приказка - да, инак пустеят и села, и хора, и никой не може да им помогне :(


"Погледната със страстно око действителността се превръща в приказка." Винсент Ван Гог


(а тази вечер сайтът е някак благосклонен, още не ме е хванал за яката и изхвърлил навън)

]