Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 395
ХуЛитери: 2
Всичко: 397

Онлайн сега:
:: steelsoul
:: leslieshay

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСладко от смокини
раздел: Разкази
автор: joy_angels

Сестра Терез протегна ръка към контролното на Лоранс. Добре, че тя беше в параклиса със сестра Матилде, за да пременят статуята на Богородица за утрешния празник. Щеше да й е неловко да чете точно това съчинение в присъствието дори и на сянката на момичето.

От първия ден Лоранс й беше на сърцето. Затова беше сигурна, че ако момичето поеме по пътя на монахините, един ден би била щастлива. Животът й щеше да е спокоен. А и възможностите пред сираче като нея не бяха много. Цяло чудо бе, че когато майка й, готвачка в училището, умря, баща й я остави при монахините. Но още по-голямо чудо бе, когато епископът прие детето да живее там, защото това не беше сиропиталище. Въпреки гръмкото си заглавие, “Норт Дам” беше малко начално училище. В града все още имаше хора, които смятаха, че няма по-добро от католическото образование за децата им и, слава на Бога, училището се издържаше добре от таксите. А те не бяха по джоба на всеки. Девет монахини и четири учителки за най-малките бяха целият преподавателски състав.

Сестра Терез се протегна и гребна с лъжичка сладкото от смокини. Беше любимият й десерт, наред със захарната торта. Но често ги съчетаваше и мажеше смокиново сладко върху нежния крем на току-що приготвения от сестра Матилде сладкиш. Обичаше да усеща семчиците на смокиновото сладко между зъбите, харесваше леко стипчивия му вкус и зелено-кафявия му цвят на осланена шума. После дълго и методично прекарваше език през зъбите си, като улавяше малките зрънца и разтягаше спомена от удоволствието.

Понякога, особено по време на пости, се притесняваше, че яденето на смокиново сладко при нея е вид страст. Сестра Матилде, например, която много обичаше байонска шунка, искрено страдаше при въздържанието от месо. Но и пречистваше духа си, защото всеки път удържаше героична победа над човешките си несъвършенства. А сестра Терез, вегетарианка, си хапваше сладкото от смокини и не можеше да изпита волята си. Нещо повече – дори не би забелязала постите, ако захарната торта не изчезваше за седмици от трапезата. Когато сподели пред епископа опасенията и угризенията си, той само се усмихна. Но после й отговори простичко (ето защо сестра Терез толкова харесваше стария епископ): “Да нямаш друг Бог освен мене... Мигар очарованието на прекрасното ти смокиново сладко може да замени удовлетворението ти от службата в храма Му? От очите на децата, които пеят с теб псалмите по време на утринната литургия?”

Интересно, че Лоранс не харесваше смокиново сладко. Когато в късен следобед родителите прибираха децата си и монахините сядаха на вечеря в трапезарията, Лоранс винаги беше с тях. Сестра Терез й беше настойница и затова те често прекарваха вечерите си заедно. Докато детето подготвяше домашните си, монахинята работеше – пишеше текстове за църковния вестник, проверяваше контролни, отговаряше на писма на енориаши до епископа, които той любезно й предоставяше за пространни и дълбокомислени ответи. Понякога играеха заедно на дама или друга, прилична за възрастта на детето и положението на сестра Терез, игра.

Преди да отидат на вечерна молитва монахинята винаги похапваше. Но ако нейната бисквитка преди лягане беше обилно намазана със смокиново сладко, Лоранс изпиваше само чашата си с мляко. В събота вечер разрешаваше на детето чаша топъл шоколад и тогава двете прекарваха чудесни мигове заедно. Лоранс като че ли беше друга в събота вечер. Може би защото и вечерната молитва в параклиса беше заменена с кратка молитва в стаята и времето им заедно беше по-дълго. А може би защото идваше неделя и те обикаляха парковете и музеите, а понякога влизаха и в сладкарница, за да ядат сладолед.

Сестра Терез обучаваше Лоранс на търпение, смирение и порядки, които щяха да й помогнат в битието на монахиня. Образоваше я, често вмъкваше в разговорите латински изрази, тълкуваха заедно текстове от житията на светци. Разбира се, текстовете бяха леки, поуките – очевидни, но Лоранс беше едва на девет. Щом завършеше началното училище след година, щеше да постъпи в пансион, а на четиринадесет – да стане послушница в манастир. Поне това бяха плановете на настойницата й. Щеше да бъде чудесна монахиня... Всъщност, съкровената мечта на сестра Терез беше един ден Лоранс да се върне в “Нотр Дам”, да бъде учителка и да продължи пътя й когато Бог я прибере при себе си.

Не разбра кога лъжичката потрака по дъното на кристалната купичка за сладко. Унесена в четенето на контролните, които бе задала на третия клас, беше изяла неусетно вечерния си десерт. Темата беше традиционна: “Моята майка” от цикъла “Моето семейство”. Дванадесетте деца в трети клас се бяха справили чудесно за възрастта им, нямаше дете, което да не може да пише за майка си. Имаше относително малко правописни грешки в кратките текстове и резултатът беше добър. А сестра Терез беше доволна.

Последният лист беше този на Лоранс. Нарочно го остави накрая, защото изпитваше търпението си. От сутринта беше любопитна какво малката й ученичка беше написала, след като от 4-годишна растеше без майка, а оттогава и баща й не беше се появявал. Миналата седмица беше разговаряла с епископа дали трябва да подложи Лоранс на това изпитание или да смени темата за контролното.

“Децата са по-устойчиви отколкото мислим – беше разтъркал с длани лицето си в привичен жест епископа. – Присъщо на големите е да изсипват цялата гама от обърканите си чувства отгоре им. Но децата са първични и естествени. Остави я да го покаже.”

После ядоха сладко и пиха цейлонски чай, но още веднъж се върнаха към темата при тръгването на епископа. “Подобни съчинения са полезни за духа на ученичката ти. Унесени в ежедневието, можеш да изпуснеш детайли, с които Бог ти посочва най-правилното решение за детето. Нали искаш да стане монахиня и при това образцова?” Сестра Терез кимна: “Биен сюр”, а епископът продължи: “Всяко съчинение подсказва какво мисли тя. Само тя. Остави я да го направи, дори и за момент да й е трудно да пише думата “мама”.

Монахинята остави лъжичката в купичката и отвори сгънатата на две хартия. Дребният, още неравен почерк заразказва:

“Моята майка е сестра Терез. Сетра Терез казва, че истинската ми майка е на небето, но аз не съм я виждала. И почти не я помня. Затова често мисля, че сестра Терез е моята майка. Тя прави сладко от смокини и е строга. Но понякога само, когато децата правят бели. Аз се моля вечер с нея и знам, че е много добра. Тя не пропуска молитвите и винаги се моли за децата в училището. И за мен. Когато стана голяма, ще науча децата си на тези молитви и ще ги казваме заедно вечер. Ще им бъде хубаво, както на нас със сестра Терез. Много искам сестра Терез да не умира като мама. И понякога се моля на Бог за това. И аз няма да умирам докато имам деца. Защото знам, че на децата им е по-хубаво когато вечер си тръгват от училище, а не са непрекъснато там. Ще имам кола и ще вземам моите деца от училище с колата. Ще ги водя да ядат сладолед и ще им правя сладко от смокини. Мисля, че сестра Терез ще ми каже рецептата, защото тогава ще съм голяма. Аз сега не харесвам особено сладко от смокини, но то е полезно. Затова ще давам на моите деца както сестра Терез ми дава на мен днес...”

Монахинята свали очилата си, разтри носа си там, където рамката им беше оставили следи и отпусна гръб на облегалката на стола. Щеше да дочете съчинението по-късно. Сега очите и сърцето й имаха нужда от отдих. Беше време най-после да признае пред себе си, че Лоранс й даваше нещо, което никой друг не й бе дал. Вярата в Бог я беше спасила тогава когато... Не искаше да си спомня нито срамната нощ, нито мъртвородения плод на насилието. След толкова години живот се беше научила да отхвърля бързо мисълта за “греха”.

Но очите на Лоранс, ароматът на нейната невинност, която нахлуваше в стаята с влизането й, неповторимото усещане за уют, когато измореното момиченце заспиваше на канапето в стаята й, беше нещо ... неописуемо. Нямаше друга такава обич в сърцето й! Дори любовта към Бога притихваше, щом отнасяше на ръце заспалото дете в стаята му или бдеше над съня му, когато изгаряше от температура.

Сестра Терез не беше споделяла тези мисли с човешко същество. Но често говореше с Бог по време на молитвите си. Струваше й се, че светът на църквата, приютил я някога без въпроси и с много търпение, би бил винаги защитно убежище за момиченцето. Но дали това беше предначертаното от Бога за Лоранс? Трябваше ли момичето да следва нейните стъпки? Дали нямаше да обърка живота й така, както двама пияни мъже в селото бяха объркали нейния? Искаше да получи знак за вярното решение. И колкото повече наближаваше времето за пансиона, толкова по-горещи ставаха молитвите й. Молеше Бог да й помогне, за да разбере кое ще бъде най-доброто за детето. Най-доброто за детето й...

Погледна празната купичка – точно сега би искала да си хапне. Само една лъжичка удоволствие, хем стипчиво, хем сладко. Нищо, това беше добър повод да се учи на въздържание. Още повече в гърдите й беше толкова радостно, че преливаше. И притеснението от бълбукащите в ума й светски мисли беше затихнало. Радостта й беше чиста като небето тази вечер при залез. Може би детето й щеше да има шанс за друг живот. Може би тя, сестра Терез, щеше да дочака дори ... внуци. В навечерието на утрешния празник май беше получила знака, който чакаше.

Изглежда Господ имаше други планове за малката Лоранс.
Изглежда Господ имаше други планове...
Изглежда Господ имаше.


Публикувано от alfa_c на 02.12.2009 @ 12:46:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   joy_angels

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 09:19:38 часа

добави твой текст
"Сладко от смокини" | Вход | 28 коментара (75 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сладко от смокини
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 07.02.2010 @ 18:56:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
"и разтягаше спомена от удоволствието."
Хей, Джой, открих твоята проза и е малко да кажа, че ми харесва!
Браво!
А финалът...Точката, след "Изглежда Господ имаше."ме разби!!!
Една единствена точка, а колко размисли поражда и преобъща целия разказ!
Още веднъж ще разтегна... удоволствието...!:)
Давай още проза!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 07.02.2010 @ 19:40:26
(Профил | Изпрати бележка)
Много ме зарадва, че си прочела, Миа!
Още проза - ами в профилът ми има и доста от нея, мога да ти пожелая приятно четене... (нахална съм :))) ).
За разлика от теб нямам книга с проза и тези разкази ги има само тук.
А този разказ ми е особено скъп по много причини, но и поради финала.
Благодаря ти, че отделяш от времето си за мен!
Може би Господ има...

]


Re: Сладко от смокини
от marcusjunius на 02.12.2009 @ 13:12:23
(Профил | Изпрати бележка) http://marcusjunius.blogspot.com/
чудесен разказ, много чудесен


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 18:03:29
(Профил | Изпрати бележка)
Много ти благодаря, Марк! Думите ти особено ме радват :)))

]


Re: Сладко от смокини
от dandan на 02.12.2009 @ 13:41:28
(Профил | Изпрати бележка)
Господ ли..ние ли... все някой ден истинският път намира прозрение...

Поучителен разказ, Джой


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 18:05:23
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че го намираш за поучителен, Дани :))) Благодаря!

]


Re: Сладко от смокини
от Pan-Mar на 02.12.2009 @ 13:49:06
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен разказ, написан увлекателно , завладяващо, със стил .


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 18:06:47
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочита и оценката, Pan-Mar! Поздрави :)))

]


Re: Сладко от смокини
от anonimapokrifoff на 02.12.2009 @ 13:59:18
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Джой, браво!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 09:41:46
(Профил | Изпрати бележка)
Ценя мнението ти, Аноним! Благодаря! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от Albicia (gleditshia@abv.bg) на 02.12.2009 @ 14:28:09
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох с огромно удоволствие. Имаше същия вкус - на сладко от смокини (и аз го обичам много) :)


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 09:42:57
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че вкусът на разказа ти е допаднал. Сигурно и ти обичаш семчиците между зъбите :)))
Благодаря, че прочете, Албиция! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от Albicia (gleditshia@abv.bg) на 03.12.2009 @ 13:20:08
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))))))))))))

]


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 13:27:33
(Профил | Изпрати бележка)
Май трябва да кажа "Здравей", защото не си спомням друг път да си минавала "насам"...
Здравей, Албиция! :))))

]


Re: Сладко от смокини
от maya_bg на 02.12.2009 @ 14:29:01
(Профил | Изпрати бележка)
И от мен браво за вкуса на смокиново сладко!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 22:07:23
(Профил | Изпрати бележка)
А от мен - благодаря за коментара, Мая! Поздрави :)))

]


Re: Сладко от смокини
от varq2 (valissa@abv.bg) на 02.12.2009 @ 14:52:53
(Профил | Изпрати бележка)
Децата са най-близодо Бог. Чрез техните уста говори Той.
Мъдри с тези родители, които успяват да се вслушат в тях.
Обещавам да си го казвам това всяка вечер!!!
Прегръдки, Ангелче.
Благодаря за поредната доза извисяване на Духа!
Варя


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 22:06:12
(Профил | Изпрати бележка)
Твоите коментари стигат винаги до същността на нещата (опитите) ми за казване. Това не е разказ за църквата (при това католическата, о, ужас!), за хората с диабетни проблеми, небалансираните личности и прочие, а за мъдростта на едно дете. И на една жена, която иска да подаде ръка на детето. Толкоз. Слушай момчетата, Варя! Мъдростта им ще я има още малко - може би докато тръгнат на учлище или малко след това. После стават големи и забравят. И почват с лутане да търсят мъдростта...
Прегръдка и за теб! И благодаря! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 02.12.2009 @ 14:56:50
(Профил | Изпрати бележка)
Дълъг послевкус оставя това сладко, Джой!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 22:01:05
(Профил | Изпрати бележка)
От семчиците на смокините е, Алиса!
Благодаря ти, че прочете! Поздрави :)))

]


Re: Сладко от смокини
от mariq-desislava на 02.12.2009 @ 18:13:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, тъкмо се притесних, че ще завърши както романа на Дени Дидро "Монахинята", но отвореният край е добро решение, според мен.:) Човек никога не знае, не знае какво ще му предложи живота. Жалко, че не обичам сладко от смокини, никак.;)


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 19:38:35
(Профил | Изпрати бележка)
Няма начин да заприличам на Дени Дидро ;) Не мисля, че отношението ти към конкретен вид сладко прави живота по-предсказуем :)
Благодаря, че прочете, Деси! Поздрави :)))

]


Re: Сладко от смокини
от voda на 02.12.2009 @ 18:28:03
(Профил | Изпрати бележка)
"Дори любовта към Бога притихваше,
щом отнасяше на ръце заспалото дете..."

Мъдрост и дълбок психологизъм.
Браво, Радост!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 19:04:50
(Профил | Изпрати бележка)
Обич, Водице, предимно обич :)))
Благодаря ти, че прочете! Радваш ме :)))

]


Re: Сладко от смокини
от kasiana на 02.12.2009 @ 18:49:25
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепен разказ, Джой!!!

Постигнала си изключителна психологическа проникновеност!!!

Поздрави!!!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 02.12.2009 @ 18:52:50
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Каси! Опитвам се да отида по-дълбоко, доколкото краткия разказ позволява, разбира се.
Хубава вечер :)))

]


Re: Сладко от смокини
от Marta на 02.12.2009 @ 19:41:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Знам едно момиченце, което обича сладко от смокини...а майка и - разкази ангелски чете с радост :)


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 10:58:53
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък видях няколко самотни истории да обикалят наоколо и да си търсят Човек, който да ги разкаже :))) Намини към наше село!
Благодаря, че прочете, Мартичка! Едно бурканче сладко имам за принцесата на мама :)))

]


Re: Сладко от смокини
от diva_voda на 02.12.2009 @ 19:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
Изглежда Господ имаше други планове за малката Лоранс.
Изглежда Господ имаше други планове...
Изглежда Господ имаше.
!!!
!!!
Абе, Джой-Джоу , откога ми иде да те нарека така,
баси, това е най - супер -мега - турбо !!! финалът на света и околните галактики бе !!! Мама му стара, ми гениална си бе, как го правиш?!!!Ще ме побъркаш!!!!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 04.12.2009 @ 14:51:40
(Профил | Изпрати бележка)
Аз за този коментар ще те черпя по няколко големи от най-хубавото нещо, което пиеш!
Защото за мен финалът е ... трепач (съм и скромна, както забелязваш). И баш него не съм го мислила, хич, ами почти почнах оттам :)))
Докато ми трябваше време да проуча туй онуй за католическите училища :)))
Готова съм да те побърквам пак, стига да праскаш такива хидро-аеро-фото-тубо-газо-супер-мега-намкаквоси - коментари!
Прегръдка от мен, Дива!

]


Re: Сладко от смокини
от Variniq77 на 02.12.2009 @ 22:25:04
(Профил | Изпрати бележка)
Привет! Обожавам разказите ти,joy!Чакам ги с нетърпение! И този ,както винаги прелива от искреност, човечност, доброта и обич! Обичта изпълва очите ни,мислите,сърцата,стаята, дните и нощите ни! Вълшебно е ! Поздрави за поредния чудесен разказ! Благодаря ти!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 11:00:58
(Профил | Изпрати бележка)
Човещината се усеща от човеците, Вариния! И си права - обичта е навсякъде и винаги.
Благодаря ти, че четеш! Без хора като теб писането ми няма смисъл :)))

]


Re: Сладко от смокини
от Hulia на 02.12.2009 @ 23:38:08
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Топъл, пропит с много човещина разказ, Джой; всеки един житейски Път може да бъде направен светещ, независимо по какъв начин ще протече...


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 19:33:04
(Профил | Изпрати бележка)
Много точни думи, Ули!
Да се надяваме, че и ти, и аз, ще имаме светещи пътища. Какво по-хубаво от това?
Благодаря ти, че прочете! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.12.2009 @ 23:56:44
(Профил | Изпрати бележка)
Джой, днес първа прочетох разказа ти, като го публикуваха, но нямаше как да коментирам...
Джой, само благороден, състрадателен човек и отличен психолог би могъл да напише подобен разказ... Май те познавам ужасно добре :-)
И най-важното... децата дават уроците на възрастните. Които успяват да ги схванат, за благословени!
Браво, браво Джой!
:-*******


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 20:09:36
(Профил | Изпрати бележка)
Ето кой държал палмата на първенството! :))) Ще ти кажа под секрет - и аз го четох ;)
Женичка, много хубави думи си написала в коментара си! Чак се огледах кой още е на линия :)))
Благодаря ти от сърце! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от jezabel на 03.12.2009 @ 07:55:15
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Хубав разказ, Джой, поздравления! :))


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 20:43:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря от сърце, Джез! Радваш ме :)))

]


Re: Сладко от смокини
от sia на 03.12.2009 @ 08:08:43
(Профил | Изпрати бележка)
Разбира се, че няма значение, но мразя сладко от смокини :)))
както мразех и градинарската супа на сестрата...
Прочетох с интерес и удоволствие, joy_angels, не просто
заради специалното ми отношение към монахините -
чудесен, дълбок разказ!
И за мен са имали /разбрах след години/ - но Господ е имал!
Браво!

/И не, не ми харесва идеята да го продължиш, особено
заради загатната според някой, натрапчива сколонност
на монахинята, това е от едни други романи и вицове.../


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 20:46:27
(Профил | Изпрати бележка)
За пореден път трябва да призная, че разказите по някакъв начин ни свързват, Сия. Особено ценно ми е твоето мнение, заради факта, че по някакъв начин Лоранс ти е позната като персонаж. А и съм сигурна, че носиш много любов в сърцето си към жените от манастира - поне в последния ти разказ си личеше точно това.
Благодарността ми и задоволството от реакцията ти в случая са ми много специални!
Благодаря ти! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от Black_dog на 03.12.2009 @ 11:54:24
(Профил | Изпрати бележка)
Tres bien, merci beaucoup, joy_angels :)


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 20:55:54
(Профил | Изпрати бележка)
Il n"y a pas de quoi, Doggi!
Благодаря, че прочете!

]


Re: Сладко от смокини
от shtura_maimunka на 03.12.2009 @ 12:23:22
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Мисля, че не фанатичната обич към Бог е в основата на разказа, а любовта към детето.Най-чистата и непринудена човешка любов.
Удоволствие бе за мен да прочета!
Прегръдки joy_angels!:-)


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 21:00:42
(Профил | Изпрати бележка)
Изобщо не става дума за фанатична обич към Бога, Щураче. Разбира се, че става дума за една жена, която внезапно открива, че е повече майка, отколкото е предполагала. И й го разкрива детето с разказа си, със своята виталност, с това, че децата повтарят модела на възрастните, при които живеят. Лоранс мечтае за деца и за живот "навън" и това го дължи на сестра Терез. Детайлът е подсказан и в събота вечер - детето е щастливо, дали от кратката молитва, дали от разходките в парка и сладоледа... по скоро второто...
Благодаря ти, че имаш сетивата да го видиш! И че четеш проза ;)
Прегръдка и от мен :)))

]


Re: Сладко от смокини
от angar на 03.12.2009 @ 13:00:15
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много хубав разказ! Чист като небето пред залез! Като съдържание.

А като изпълнение три думички само ме замислиха. Първото беше:
" ... но аз не съм я виждала. И почти не я помня." Според мене тук думичката "почти" трябва да отпадне - щом не я е виждала, няма как да я помни.
Второто беше: "... дори любовта към Бога притихваше". Прозвуча ми малко фалшиво; казват, че когато нещо не си виждал, не можеш да го обичаш така. "Как може да не обичаш брата си, когото си виждал, а да обичаш Господа, когото не си виждал?" Чувствата към бога - според мене, не са чувства на любов, много са по-сложни, пък и не пламтят толкова силно, че да затихват. Според мене трябва да се употреби думичката "мисълта за Бога".
И третото - в израза "... чиста като небето тази вечер при залез" думичките "тази вечер" трябва да отпаднат. Изразът "чисто като небето при залез" трябва да е верен за всяка вечер.

Нека дългият ми коментар не те обърква, Джой Ангелс! Разказът ти много ми хареса, беше истинско удоволствие да го прочета! Много се радвам, че не го пропуснах!




Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 13:25:38
(Профил | Изпрати бележка)
Аз много благодаря за коментара, Ангар. Карам по ред:
1. " ... но аз не съм я виждала. И почти не я помня."
Тук изречението е "Сестра Терез казва, че истинската ми майка е на небето, но аз не съм я виждала." - детето не е виждало майка си на небето, в небето , сред облаците и т.н. За това иде рече. Иначе едно дете на 4 би трябвало да има спомен от майка си, а тя е умряла тогава. От друга страна точно контролното на Лоранс има кусури от "литературна" гледна точка, но се опитах да го напиша с объркания, повтаряем, простичък стил на дете. Голям човек не би написал този текст така.
2. "... дори любовта към Бога притихваше". Ще помисля за тази забележка, обещавам. Исках да подчертая силата на майчинското чувство у монахинята, която друга "любов" освен към Бога не е познала. Но само за да не се предам "без бой" :))) да кажа, че ако ние (аз и ти) не сме способни да обичаме нещо без да го видим, не значи, че няма такива хора. Някой веднага ще използва думата "фанатици", обаче...
3. "... чиста като небето тази вечер при залез" Ще бъда откровена - не ми се понрави и на мен това изречение. Тромаво е. Визирам конкретната вечер - не всяка вечер небето е чисто при залез. Едно е да трябва, друго е в действителност. Но тук очевидно трябва да намеря по-добър израз.
Коментарът ти е много доброжелателен, Ангар и не ме обърква. По-скоро се радвам, че си прочел и не те домързя да ми обърнеш внимание!
Благодаря и за добрите думи! Поздрави :)))

]


Re: Сладко от смокини
от pijama на 03.12.2009 @ 17:46:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Събужда доброта и човещина. Много хубав разказ, джой! Събужда.


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 21:06:54
(Профил | Изпрати бележка)
ХУбаво ще е, ако си прав, Пижама. Що пък да не си? Прав!
Благодаря ти, че прочете :))) Ама много :)))

]


Re: Сладко от смокини
от radi_radev19441944 на 03.12.2009 @ 17:57:48
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Увлекателен разказ за човешки съдби.


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 03.12.2009 @ 21:07:24
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че го намираш увлекателен, Ради!
Сърдечно благодаря! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от esennolisto на 03.12.2009 @ 23:18:02
(Профил | Изпрати бележка)
Истинско произведение на изкуството!
Благодаря за споделеното!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 04.12.2009 @ 09:59:23
(Профил | Изпрати бележка)
Произведение е, но да спрем дъд дуперлативите до тук :)))
Благодаря ти, че прочете, Есенно листо! Поздрави :)))

]


Re: Сладко от смокини
от Silver Wolfess на 04.12.2009 @ 16:59:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Любовта към детето е любов към Бога...
Чудесен разказ, Джой!
Поздравления!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 04.12.2009 @ 21:31:38
(Профил | Изпрати бележка)
Абсолютно споделям написаното от теб.
Благодаря от сърце, Сребърна! :)))

]


Re: Сладко от смокини
от ami на 04.12.2009 @ 18:51:14
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Иглежда има Господ...:) много хубаво!!!


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 04.12.2009 @ 21:35:35
(Профил | Изпрати бележка)
Има, Ами. Виж - отговорът ми е в "хоризонтална огледалност"
"има-ами"
Чиста случайност! Има Господ, Ами, дори да не го наричаме така, а Природа, Сила...
Благодаря ти, че прочете! Поздрави :)))

]


Re: Сладко от смокини
от ami на 05.12.2009 @ 20:50:12
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
въпрос на буквосъчетания са думите нали ..и не само :)има има!

]


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 05.12.2009 @ 20:57:05
(Профил | Изпрати бележка)
Не само, не само... :)))
Хубаво да ти е, Ами!
(знаеш ли, че на испански "ama" означава "господарка"? все се каня да те питам...)

]


Re: Сладко от смокини
от ami на 05.12.2009 @ 21:52:28
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
това за първи път го чувам, но откакто ми се е пръкнало никчето много интерпретации чух ..и все хубави - благодаря ти радваща такава :))

]


Re: Сладко от смокини
от doriana-doriana на 16.12.2009 @ 11:46:47
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/
Прочетох дори и коментарите! Някъде из тях срещнах мнение, че разказът не бил завършен! Няма такова нещо! Мисля си, че отвореният край не означава, че не е завършен, напротив! Възможно е да е достатъчно само вътрешното решение на героинята, без да е необходимо авторът да продължава разказа до конкретно действие и тъкмо поради това отвореният край е сполучлив!
Чудесен разказ, наистина! И може би достатъчно необходим за определени читатели - всеки намира това, което му трябва в момента...и т.н.
Поздрави, Джой!
:)


Re: Сладко от смокини
от joy_angels на 16.12.2009 @ 16:35:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти и за този прочит, Дориана!
Всеки има право да каже мнението си. Аз ако смятах, че не е дописан, едва ли бих изпратила този разказ. Но споделената гледна точка винаги е някакъв коректив - пък ние тук всичките сме, за да търсим корективи.
Така че благодаря и на теб за отделеното време и за споделянето. А че хареса разказа - за мен е допълнителен и радостен стимул!
Поздрави :)))

]