автор: kalin8

Да ви разкажа,момчета, ама да не ми се присмивате! Че то,видиш ли не се знае...Защото тяя приказка иде отдалеко и само на полуглас се чува.
Да не си навлече нещо човек...Защото не се знае де е истината и отде до къде е измислицата. Я сипи една, че нещо ме дращи гърлото! А,така! Та чувал съм, че по нашите места се подвизавала. Открай време ,от незапомнени години. И чудна хубавина и глас като на гълъбица имала...Видиш ли я с едно око макар, губиш си акъла,колкото и да го имаш!
Ей по тия наште поляни по месечина излиза... И няма мъж ,дето да може да откъсне поглед от такава красота.Казват,че тя,самодивата, де, никому нищо лошо не е сторила, ама имала сестри и посестрими, дето завличат в дън горите изгубилия ума и дума юнак и...край! Никой не се завръщал!
Разправят, че само едно момче от Кара Кольовата чета ни магия го хванала ни нищо. Ама било от много стар от хайдушки род ,казват,дето с вълците единаци другарували по Балкана.За такива много се не знае, какво са им очи виждали. Та това момче си имало драговница по наште села и се случило да минава понощем оттука.Пратил го войводата за нещо си...Свиканл с нощните пътеки в планината огрени от пълната месечина, бързал да види изгората си, ала дочул песента на самодивата и тръгнал след нея...И залюбил тая самодива! Разправят, че тогава много горски ливади били огазени и негодни за косене, но пък все намирали по алтън-два оставени тъй, че да се найдат от косачите.Какво е било не било, но един ден момчето се появило пред войводата с хабера, задето било пратено.
-Ха! Де се изгуби, бре момче? Ние те мислехме за убиен некъде!
Кара Кольо хем радостен, хем и недоволен някакси, загъргорил насреща му.
-Две недели време те нема!
-Как,войводо?-рекъл момъкът-Та една се е вечер минало!
И не ми обади, разправял Кара Кольо,коя е била тая мома, дето е сторила две недели време в една любовна нощ за него.Не повторих да питам, заради едни зелени пламъчета,дето мернах в уморените очи...
А на следната година всичката стока по нашия край близнила. Така разправят старите люде...

Б. Калинов 2009г.
Пловдив.