автор: esennolisto

Морето изглеждаше самотно. Изпратило всички, наоколо се навъртаха такива,
като мен, замислени. Носещи тайните си, които да му поверят. Да си поговорят с него за копнежите, несподелени с никой друг, които то мълчаливо превръщаше в бисери и заравяше някъде дълбоко.
Чудех се, за какво тъгува, а то ми отвърна- " За влюбените, които се прегръщаха на моята лунна пътека. Сега само се гледаме с Луната и вярваме неизменно в любовта им. За да се върнат отново."

Помълчахме..Отново оставих част от себе си при него и обърнах гръб.
" Натежаха ми бисерите "- прошепна тъжно зад мен.