Ще ми се ангел да видя,
да го кръстя на твоето име
и когато усмихнат си иде,
все още да знам, че те има
Ще ми се огън да беше,
да ме сгрееш по мръкнало пак
и искрите със образ на свещи,
да пропъдят познатия мрак.
Ще ми се птица да беше,
да те пусна на воля в небето,
а крилете, с които летеше
път да отворят в сърцето.
Ще ми се моя поличбо,
да ми пращаш ухания цветни
и дните, по-често критични,
да орисаш във бяло изплетени.
Ще ми се вечер да мога,
да си лягам на бяла луна
и отправила поглед към Бога,
да изтривам всяка ненужна сълза.