“Човекът е въже,
опнато между звяра и свръхчовека.”
Ницше
Понякога вия от болка.
Понякога драскам със нокти.
А често поглеждам отгоре
на всичките дребни въпроси ...
И грабвам лазур от небето,
две шепи от звездния прах,
и глътка от извор планински ...
И гордо си казвам – човек съм!