автор: valsebnica

Човешката свобода е много относително и в същото време доста променливо понятие. Свободни ли сме, когато правим всичко, което си поискаме, а в същото време робуваме на чашката? Или сме свободни, когато имаме покрив над главите си, но не и подкрепата и обичта на хората около себе си?
За една такава привидна свобода става въпрос в спектакъла „Проклятието на гладуващата класа”, чиято премиера бе преди броени дни в Театър „София”.
В пиесата си Сам Шепърд е представил едно бедно американско семейство, борещо се да запази фермата си и да оцелее, въпреки алкохолизма на бащата, който убива всичко хубаво около себе си.
Любовта сякаш е измислица. А хората превърнали се в роби на делника по всякакъв възможен начин търсят спасение.
Под великолепната режисура на Джед Алън Харис, пиесата претърпява една метаморфоза. И вместо бедни фермери в спектакъла сякаш виждаме едно обикновено българско семейство, в което скандалите нямат край, а любовта докоснала някога сърцата, вече е една красива илюзия. Илюзия, но само на пръв поглед. Под изцапаните с кал дрехи на бащата и измъчените физиономии около него, все още се крие малка частичка обич, готова да бликне като вулкан във всеки един момент. Но живота така е завъртял съпрузите, че те вглъбени в себе си и изнурени от делника нямат време за децата си. Единият е потънал в дългове заради алкохола, в чиято прегрътка иска да се скрие от света и тайно търси начин да продаде фермата, за да плати борчовете си. А другият търси закрила в натруфени и изискани обноски и за да ги има също мисли за тайна продажба. И никой от двамата не се интересува какво ще стане с децата.
Ролята на алкохолика Уестън за Николай Върбанов е като детска игра. Отблъскващ в началото със своите пиянски изблици, в края на спектакъла той вече е друг човек, опианен от мисълта, че щом веднъж е зарязал пиенето вече е променил целия си живот. Но нещата са си все същите с малката разлика, че порока вече го няма.
Милена Живкова Ела – „майката орлица”, като че ли повече е загрижена за себе си, отколкото за другите. Актрисата изцяло се е сляла с героинята си. Нещо повече! Тя извежда на бял свят уникалността на своя талант, разкривайки ни нови неподозирани дебри от него.
Мартин Гяуров е виртуозен и доста скандален в ролята на Уесли, който всячески се стреми да спечели благоговението на баща си. Отчаяно се опитва да прилича на него и в крайна сметка се превръща в същия пропаднал тип.
Бляскав дебют прави талантливата Яна Кузова, позната ни като Нора от сериала „Забранена любов”. В ролята на бунтарски настроената тийнейджърка Ема, тя ни разкрива тънката граница между бедността и проституцията.
А Пламен Манасиев, Сава Пиперов, Николай Антонов, Мартин Радилов и Мая Остоич внасят финалните щрихи в спектакъла и той се превръща в един огнедишащ змей, готов да изпепели съзнанието на зрителите. И печели своята аудитория, провокирайки я да се замисли какви житейски ценности притежава и колко лесно може да ги загуби.
Постановката хваща за гърлото публиката от първия миг, оставяйки я бездиханна до последната минута, карайки я да си тръгне променена, преосмислила живота си.
„Проклятието на гладуващата класа” не е история за любовта, безхаберието и свободата, а история за оцеляването в един враждебен свят.
Не случайно той завършва с разказа как огромен орел вместо ненужните прачета месо, останали след кастрацията на овните, взима в ноктите си полакомилия се котарак. Но когато осъзнава грешката си вече е твърде късно. Борейки се до последно за живота си, в крайна сметка и двамата намират смъртта.
А не сме ли заприличали и ние хората на орли и котараци, опитвайки се да оцелеем в този динамичен и объркан свят?! Май проклятието на гладуващата класа не е подминало и нас!