автор: DoriN

...край пътя
танцува
с вятъра,
с’ слънцето
то се шегува.
Надеждата
носи му
чудни мечти,
пред тях
се прекланя
ветрецът дори.
Дъждът
го полива,
росата пои,
то следва
пътеката
в радостни дни
и крехкото
му
стъбълце
отваря врати
за всяко сърце.
Дори и навън
да бушува
то лудува
и не се
страхува...