Исках душата ти...
Цялата...
Казвах го!
Защо не отказа...
Защо не избяга...
Отключи я.
Пусна ме в нея.
Нагазих до глезени в
светлото...
Внезапно се спънах ...
в капан.
Оглушително щракна...
Затвори се...
И уж съм в душата ти...,
а чакам отвън...
И с длани я топля,
и ласкаво галя...,
но тази врата се затваря.
Залоства се здраво...
Ще опитам и с дъх,
преди катинар да си сложил.