Вдъхновено от Красимира Джисова
Не гледай очите ми,
неми са вече,
не искай с ръце
да докоснеш плътта,
от многото
пръсти
отдавна се свлече,
от погледи сластни
превърна се в прах.
Танцувах за теб
между много невери
по голи нозе
и ръце,
и гърди,
протягаха хищно
лъстиви химери,
а аз виех
палци
за теб
до зори.
Под голата външност
скръбта си обличах,
под горда наркоза -
стаена душа,
под лепкави погледи
в жар
коленичих,
зовях те,
мистично сама,
о Вишну!
Тъй дълго танцувах,
че вече забравих
чертите ти,
смугло процеждащи плам,
и ти в мен,
навярно,
така припозна се,
не гледай в лицето ми,
в танца
съм аз.