автор: MaryLee

Виж как сега
се посипват отнякъде
думите мислите
мислите думите
ланшните кестени

те не бяха ли някога
толкова нежни
крехко кафяви
влажни и хлъзгави
уязвими
разсъблекли
бодливата броня
толкова есенни
толкова кестенни
казваха сякаш
вземи ме

Виж как сега
здраво стискат юмручета
вдетинени по старчески
озлобени по детски
вкостенелите мозъци
без покритие бляскаво
без отблясъци
без проблясъци
ме замерват отвсякъде
преднамерено
непремерено
непременно мен
удрят навсякъде
мислите думите
думите мислите
ланшните кестени...