автор: vesan

С целувка плаха есенният вятър
съблече и последните листа
от клоните. Най-тайните места
в гората, като сцена на театър

показаха вълшебните декори
от паяжини, лишеи и мъх,
на утрото от сребърния дъх
със звезден прах поръсени отгоре.

И в тази светла приказка край мен
притихнала в студените лъчи
на изгрева, душата ми мълчи.
Във всяка моя фибра е стаен

възторг и преклонение. Не зная
дали след час красивата магия
денят банален няма да изтрие,
но в този миг съм атом от безкрая.