автор: dedenze

          Не от фатастичният разказ за хиперболоида. Тава е друг инженер, директор
на един от най големите в света, заводи за изделия от стъкло. Града на 300 километра от Москва се казва Кристалната гъска, а в завода работят над 25000
души. По- голям от Кремиковци, захранен с газ и електроенертия от три независими източника с непрекъснат производствен процес.

          Демокрацията беше избухнала и тук, нямаше вече СССР, магазините с празни
щандове. Даже и железата които редовно купувахме ги нямаше – гедоре,
менгемета, бормашини и пр.... Ладата Нива, със заскрежени прозорци, ни достави
живи и здрави пред централния ресторант. Двама „гавази” бързо ни отвориха вратите. Инженер Гарин, с широка и дяволита усмивка, ни чакаше пред подредена с блюда маса. Огромният ресторант, беше затворен за други посетители. Веднага стана ясно, че ще имаме работа с могъщ, местен владетел. По- късно разбрахме, че той лично плаща сметката и тук и в парилката. Кьорсофрите бяха свършили и се наказваха със съд, за разхищение на държавна собственост.
          Отдавна работех с руснаци и бях усвоил почти всички порядки, включително
тостовете и пиенето на екс. Бях извършил необходимата в случая „артилерийска”
подготовка на тялото си с конски дози аспирин. (аспирина разгражда алкохола)
Командировката беше 4-5 дни и вярвах, че ще оцелея. Трябваше да купим 10 тона стъклена прежда- ровинг. На западните пазари вървеше по 5- 6 долара, надявахме се да ни продадат по- евтино.
          След първите традиционни тостове, стана ясно, че Гарин е напълно запознат с
цените и нашите нужди. Обяви, че деловите разговори ще се водят на другия ден. След обяда, ще ни запознаят със завода, а вечерта ни кани на руска парилка. Знаех, че парилката е много повече от баня за руснака и се изненадах от подобно предложение, обичайно само за приятели. Въпросните 10 тона произвеждаха за по- малко от ден, явно не беше от интерес към потребители.

          Завода бе ограден с висока бетонна стена, дълга километри. Тук -там имаше
вишки с охрана. Беше студена зима, в цеховете не можеше да се диша от топлина. Гледката и мащабите надминаха всички представи. Тежки и сложни съоръжения, денонощно бълваха стъклени изделия от микронни нишки до ювелирен оловен кристал. Руските работници разбирайки, че сме българи, дружески ни приветсвуваха и назоваваха имената на места в България където са били. Правеха го спонтанно без режисура, още повече КПСС беше вече обявена извън закона.
          Ошашавени, отидохме до хотела да отморим за престоящата „битка” в
парилката. Теоретически знаех, че е сауна с висока температура на въздуха,
но с по- голяма влажност. Нещо, което унищожава всякави бацили и вируси,
даже и хора с по- слаба физика. От многото впечатления не можах да поспя.
          Вечерта, черна Волга ни достави пред входа на заводската парилка. Съблечени по ризи влязохме в зала с голяма маса, бутилките водка ни чакаха. Около масата, голи увити в бели чаршафи стояха нашите домакини. Върнаха ни да се досъблечем и ние като самодиви в бели премени се
присъединихме към компанията. Бяхме над 20 човека и доста време се запознавахме с елита на града- кмета; генерал от запаса; шефа на милицията;
директори на други заводи и т.н....Имаше и няколко руски хубавици,също в
чаршафи и вече съвсем демократично, дибидюс голи.

          Заваляха приятелски тостовете и ексовото пиене. Руснаците пият само след тост. Междинно тихичко и индивидуално подпийване, на което сме свикнали се счита за неуважение. Вкараха ни в парилката,дървена на етажи,най- високия е най-горещ, за него трябва тренинг. С мокри метлички подобни на клончета от чемшир се пляскаха навсякъде по тялото. Силата на удара не е толкова важен, нагорещените капки вода бяха като игли и кожата се зачервяваше. След това хладен душ, чаршаф, обилно изпотяване, нов чаршаф и отново водка, часове наред.
          Говорехме за работа, бизнес, политика и какво ли не, като равни и приятели.
          Двама мъже от домакините, не пиеха нищо. Стояха около нас и прислужваха.
За тях беше цяло изпитание, но издържаха докрай. Благодарение на аспирина
и аз остисках до финалният тост за дружбата. Инженер Гарин едва ходеше, подкрепях го от едната страна. Беше в настроение и доволен отнашето „представяне”.
          Деловата част, на другия ден, приключи бързо и успешно. Единияг от двамата непиещи се оказа икономическият директор. Цена от 1,2 долара за килограм не бяхме и сънували. В Русия помежду си продаваха по-скъпо. Още повече се съгласи на плащене след доставка в София. От парилката, незавивимо от промишленото количество водка която бах изпил, се чувствувах като новороден.

          На връщане към Москва, моят руски патньор ми обясни:
          - Така, все още, се води търговията в Русия. Цената се формира по други
закони, не пазарно. Пийването е задължително,иначе се смята ,че имаш лоши мисли и отнощение. Когато човек е пиян, проличава неговата същност, падат задръжките. Затова още от Петър Велики се прилага в живота и бизнеса. Вие просто се харесахте на инженер Гарин. Помните ли какво каза накрая „Ако в България нямате работа и имате проблеми, елате при мен !”
          Още години поработих с Русия. Не приемах като здравословно руското пиене, но оживях. Разбирам, че една от главните причини за него е невярата в утрещния ден. Изстрадал народ, притежаващ почти 1/ 6 част от сушата на Земята, столетия управляван от диктатори и боклуци. Особено трагично е многократното унищожение на творческата интелигенция.
          Малко хора разбират това. Нашите „изправителни” лагери са курорти в сравнение със сибирските. Трудно се оценяват и лесно се забравят добрите неща направени за България. Започнаха да събарят паметника на Альоша в Пловдив. Да плюят в кладенец от който, някога пак ще се пие вода.

           Появиха се много проблеми, за съжаление инженер Гарин почина. Излюпиха се непочтенни новобогаташи. Водката вече не се пречиства с активен въглен и е със съмнително качество С тях не искам да работя и пия, още повече в парилка !
            Ако Русия не се възроди от пепелта, ние още по малко.