Беше тържествено,
беше изискано,
подиумът беше
висок.
А стъпалата
пред нас се разплискваха
като самия живот.
Горе - значките,
едно ръкостискане,
поглед
от птиче небе.
После обратно
над стъпалата,
вместо със полет -
със скок,
но как забравихме,
ах как забравихме -
подиумът беше
в
и
с
о
к