автор: nikoi

Да, този влак е сякаш за небето..
Надеждата във мен пътува гратис-
продупчена и без билет в сърцето ми
една любов основите ми клати-
навярно релсите са изтънели,
обелени от зимното начало...
Знам- пролетта не може да се мери
със тази есен с цветове смълчани.
Знам- и за теб изглеждат по- красиви
гнездата, изоставени внезапно.
Орисани сме все да си отиваме,
обречени сме все да ни разплакват,
докато станем локви, във които
безкрили птици сън за полет мият.
На теб и мен не ни личат сълзите,
защото жадно римите ги пият.

Но отесня вагонът за небето-
по релсите на мисълта ми бяга
едно момиче, заради което
бих скочила в движение веднага.